Актуално

На фокус

Знаковите обвиняеми на Гешев вече могат да осъдят прокуратурата

Знаковите обвиняеми на Гешев вече могат да осъдят прокуратурата

14.03.2021

Втори Фронт

614


След решението на Съда на ЕС всеки, който е бил екстрадиран по силата на издадена от България европейска заповед за арест, вече може да осъди прокуратурата за обещетение. Законът за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) дава възможност за търсене на обезщетения за нарушаване на европейското законодателство, коментира пред Mediapool правозащитникът адв. Михаил Екимджиев.

Той напомни, че делото за екстрадицията, заведено от семейство Баневи, е висящо пред Софийския градски съд. Екимджиев коментира, че прокуратурата е злоупотребявала и без нужда е издавала европейска заповед за арест, а в мотивите на българските съдилища се посочва, че те са били арестувани в чужбина. Това се използва като аргумент за постоянното задържане под стража.

Според Екимджиев за България последствията ще бъдат значителни. При куп знакови дела, сред които делата срещу Цветан Василев, Баневи и Арабаджиеви, прокуратрата е поискала екстрадиция, стъпвайки върху прокуроски постановления за задържане, но без да има съдебен контрол.

"По делото на Цветан Василев неговата защита направи опит да обжалва пред съд задържането, но съдът отхвърли искането с аргумента, че след като няма реално задържане, такова искане е безпредметно", каза Екимджиев.

Баневи и Арабаджиеви бяха докарани в страната по силата на европейската заповед за арест, което означава, че те са доведени в нарушение на европейското право.

Адвокат Екимджиев казва, че решението на Съда на ЕС е било неминуемо. Взаимодействието между страните от ЕС може да се осъществява само при наличие на гаранции за спазване на основните права и свободи. Липсата на съдебен контрол обаче не дава такива гаранции.

Основният проблем е, че българският прокурор може да обвини всеки за всичко и върху това съдебен контрол няма. Това накрая може да доведе до неоснователно задържане в ареста за дълъг период на невинни хора, докато другата държава разглежда искането на българската прокуратура.

"Тази заплаха за произволно лишаване от свобода явно е несъвместима с основните принципи на европейското право и по-конкретно с чл. 47 от Хартата на ЕС", казва Екимджиев.

Адвокатът напомня, че по този въпрос има решения на Европейския съд по правата на човека още през 1999 г. Става дума за делата "Асенов срещу България" и "Иванка Николова срещу България". В тях съдът анализира именно въпроса дали прокурорът може еднолично да постановява мярка за неотклонение "задържане под стража". Накрая съдът достига до извод, че не може страна в процеса, която осъществява обвинителната функция, да бъде независима.

"Европейският съд стигна до извода преди 22 години, че прокурорът не е съдебен орган по смисъла на Конвенцията за правата на човека. Същият правен стандарт на принципно ниво е абсолютно приложим и към преценката дали прокурорът е съдебен орган по смисъла на Рамковото решение, което регламентира европейската заповед за арест", коментира адвокатът.

Свързани статии

ICDSoft хостинг компания