Актуално

На фокус

Знаете ли коя е единствената отровна птица?

Знаете ли коя е единствената отровна птица?

20.07.2022

Втори Фронт

723


Знаете ли, че единствената отровна птица е Качулат питоуи? - пишат от страницата за любопитни факти във Фейсбук.

И разказват:

Инцидент с млад биолог става причина да се установи, че някои птици са отровни – нещо, което разтърсва научните среди преди двайсет години.

През лятото на 1989 година Джак Дъмбачър, току що дипломирал се студент от Университета в Чикаго, заминава в Папуа Нова Гвинея. 
Целта на пътуването му е научен проект, който е съсредоточен върху изследването на Рагиановата райска птица (Paradisaea raggiana). 

За целта на проучванията, екипът, в който взема участие и младият биолог, залавя екземпляри от вида, като си помага с фини мрежи. Покрай набелязаните птици, в мрежите се оплитали и доста други, които не представлявали интерес за учените в момента. 

През голяма част от времето Джак Дъмбачър трябвало да освобождава оранжево-черни „натрапници” от вида Качулат питоуи (Pitohui dichrous).

Инцидент, свързан с досадното занимание по освобождаването на Качулат питоуи, обаче, прави начинаещият учен популярен откривател. 

Един ден, когато пръстите на Джак Дъмбачър били наранени от острия клюн на поредната освободена птица от „безинтересния” вид и той небрежно докоснал устата си, почувствал изтръпване на устните и пръстите си, което няколко часа го карало да ги усеща като сковани. Ефектът бил като парализиране от токсични вещества. Вкусът и мирисът били доста отблъскващи и накарали биолога да си помисли, че най-вероятно се дължи на някое отровно растение, което е докоснал по невнимание през деня. След известно време друг член на изследователския екип става жертва на същите симптоми при подобни обстоятелства – наранени от отбраняваща се птица ръце и временно изтръпване на пръстите и устата. 

Тогава в съзнанието на Джак Дъмбачър, не без основание, се появява мисълта, че може би Качулатият питоуи е виновникът за всичко това. 

Година по-късно, той се връща в Нова Гвинея, но този път, за да се посвети изцяло на проучването на тези толкова често срещащи се там птци.

Местните хора ги наричали „птици – боклуци”, нещо като плевели сред събратята им, понеже не били с добри кулинарни качества, а ако все пак някой решал да ги сготви след улов, усилията по подготовката на ястието били толкова много, а резултатът незадоволителен, че не си заслужавали отделеното време.
Въоръжен с ентусиазъм, знания и подозрения, Джак Дъмбачър си осигурява нова среща с Качулат питоуи. 

Снабдява се с пера от нея, след което решава, че ще опита какво ще се случи, ако ги докосне до устата си. Резултатът е същият натрапчив, неприятен вкус и последващото го изтръпване на езика, както година по-рано при инцидента. Сега той бил сигурен, че каквото и да е токсичното вещество, което причинява това, то се намира в перата на птицата.

Отнася пера от птицата във Вашингтон, където няколко месеца се опитва да привлече вниманието на някой квалифициран химик, който да разкрие какви са веществата, причиняващи ефекта на натравяне. Но успехът не дошъл така лесно. Никой не обръщал внимание на младия билог, който твърдял, че е открил отровна птица. Докато един ден късметът не го срещнал с Джон Дейли – пионер във фармакологията, работещ в Националния институт по здраве и автор на изследванията върху отровните жаби Дърволази от Южна Америка. Споменавам дейността му, не за да отклонявам вниманието ви от основната тема, а защото това е поредната случайност, довела до интересното откритие, че отровни птици има и на всичкото отгоре тяхната отрова наподобява по химичен състав тази на въпросните жаби, които са обект на изучаване от Дейли.

Колумбийските индианци от племето Чоко използвали отровата на малките яркооцветени жаби, за да натъркват върховете на стрелите си в тях. Така оръжията им ставали абсолютно смъртоносни, дори раните да не били сериозни.

Първоначално, посивелият учен погледнал скептично на твърденията на младия биолог, че е открил отровни птици, но все пак анализирал занесените пера от Качулат питоуи. 
 


Той извършва няколко рутинни теста, като взима екстракт от перата, който инжектира на мишки. Само след няколко минути животните умират. Удивен от резултата, Дейли задълбочава изследванията и установява, че токсичните вещества от птицата са много близки до тези на отровните жаби от Южна Америка. Как така Джак Дъмбачър е жив след като е дегустирал (2 пъти) отрова, която е подобна на онази със сила да убива човек, ако я опита в количество равно на няколко зрънца от сол? Засега няма конкретно обяснение, предполага се, че причината е в начина, по който различните животни използват отровата и в концентрацията на токсините в нея.

Според биолози, производството на отровата се дължи на някаква особеност в диетата на птиците, което обяснява факта, че при различните видове, тя е с различна степен на токсичност, може би, защото се хранят и живеят на различни места. 

Освен това, когато се отглеждат в плен, птиците не са отровни. Същото важи и за жабите Дърволази, тяхната токсичност не е наследствена, а резултат от някаква особеност в начина им на живот на свобода. 

Учените се фокусират върху насекомите, които обитават еднакви места с питоуи и отровните жаби, защото те са основна част от менюто им. Кое от менюто на животните ги прави отровни и как се случва това, все още не е ясно. Със сигурност се знае само, че отровата на птиците е доста по-слаба от тази на жабите ,които се нареждат сред най-смъртоносните животни на планетата.

Най-силна е отровата на птиците от вида Pitohui dichrous – същият, с който Джак Дъмбачър става популярен. Те са и с най-ярка окраска. Следват „подгласничките” - Pitohui kirhocephalus и Pitohui ferrugineus. 

В зависимост от местообитанието и съответно от диетата им, Pitohui cristatus и Pitohui nigrescens също могат да са отровни. Но все пак, птиците не са особено голяма заплаха за хората, освен ако някой неразумен човек не реши да поеме цялата им отрова нарочно.

Свързани статии