Актуално

На фокус

Защо така психясахме, как се случи това в ерата на съвременната медицина?!

Защо така психясахме, как се случи това в ерата на съвременната медицина?!

22.02.2021

https://armymedia.bg/

626


Доц. д-р Петър Атанасов, началник на клиниката по вътрешни болести в институт „Пирогов“, е единственият наш медик, който съзнателно се заразява с коронавирус.
Понякога баналните въпроси се оказват разковничето на много сериозни проблеми. Това казва началникът на клиниката по вътрешни болести, известна като COVID-клиниката на институт „Пирогов”, доц. д-р Петър Атанасов. В този смисъл в работата на колегите му банална е превенцията, т.е. да избегнеш превантивно едно заболяване и последствията от него.

– Доц. Атанасов, пропуснахме времето за превенция…
– Имахме достатъчно време да я направим. Но вдигнахме само пушилка… Още когато събитията започнаха в Китай, стартираха у нас и цяло лято, когато ние клиницистите, които работим по проблема, постоянно опявахме: Да обучим екипите от спешна помощ и джипитата, колеги с много опит и рефлекси, с впечатляващи клинични познания, макар в доболничната помощ. Двете звена многократно биха могли да намалят натиска върху болничната система.
– Според социолози около половината от българите са се срещнали с коронавируса и до Нова година вълната утихва…
– Няма коректна статистика, с достоверни резултати, въз основа на които да направим такъв извод. Надявам се до Нова година заразата да влезе в някакво плато. И голяма част от българите да се е срещнала с вируса и  безболезнено да е протекла имунизацията, реалното и неволно ваксиниране да се е случило незабелязано, т.е. срещата с вируса. След което трябва време за изграждане на имунитет. И така да стигнем до плато, за да поемем и ние с колегите ми въздух, за да се реорганизираме. Сега действаме в спешна (даже бедствена) обстановка и въпреки трудностите все още успяваме в движение да правим динамична и ефективна реорганизация. Да не е претенциозно, ама наистина това е чудо…
– Какво научихме за времето от пролетта досега?
– Натрупахме опит, научихме много за лечението и конкретно за стратегическите подходи. Ефективно етиологично лечение или конкретна ефективна атака срещу вируса за момента няма, няма такъв препарат. Минахме през хлороквина, ремдесивира, сега на мода е рековалесцентната плазма, но все пак сме в XXI век, не в XVIII… Не ми се говори за ивермектина, което се чува и от устата на сериозни клиницисти. Защото няма как да лекуваш човек с инсектицид. При недоказан противовирусен ефект защо да прилагаме медикамент, който натрупва само странични ефекти и вредни действия. Противник съм на експериментирането с хора. Стадият експеримент приключва в рамките на опити с животни. При хората лекарството се изпитва, прави се проучване, което започва далеч след експеримента, след като се е доказало, че този медикамент не убива, не уврежда и не инвалидизира. Логично е да направиш опит с едно лечение, премислено и с очакване да има резултат. Но ивермектинът може да се сравни с „белината на Тръмп”. Ние лекуваме усложнението на коронавирусната инфекция. Да, щамът е нов и ни изненада. Но най-страшни са усложненията на коронавирусната инфекция. И основното усложнение е възпалението на белите дробове, което и днес убива. Една пневмония, ако не я лекуваш навреме, тя увеличава обема си, ангажира все по-големи участъци от белите дробове, тежко нарушава дишането и обмяната на газове (кислород и въглероден двуокис) и води до смърт. Всяка пневмония, която не се лекува, убива. В предантибиотичната ера смъртността при пневмония е клоняла към 100%. Тъй като много се спекулира по отношение на антибиотичното лечение: при усложнени вирусни инфекции неизменно се създават условия за наслагване на бактериална суперинфекция. 
– Затова ли се атакува с антибиотици?
– Да, лечението с антибиотици е профилактика на тази бактериална инфекция. Антибиотиците не действат на вирусите. Въпреки че има клинични твърдения още от нашите учители, че групите тетрациклини, каквито са и доксациклинът, макролидите, анзамицините имат и „някакъв” противовирусен ефект. Не е установен конкретният механизъм, но се предполага, че особено на „по-едрите” вируси антибиотиците от изброените групи действат потискащо. А коронавирусът не е толкова малък – около 170 нанометра е.
– Кои хора по-тежко преживяват заболяването?
– Като клиницист и цитирайки учителите си, съм склонен да приема много употребяван (особено в хематологията) термин – терен, има терен. А преживяването на заболяването включва ред генетични особености. Организмът на определен човек е разчетен, кодиран е по конкретен начин. И ред негови особености дават възможност на вируса да го атакува и завладее по-лесно или съответно да му попречат. Тепърва предстои да се направи секвениране на генома на пациенти, които се съгласяват да участват в такова проучване. За да се види разликата между тези, които не се заразяват или се срещат с вируса и изработват имунитет без симптоми, и тези, които се заразяват лесно и правят тежки усложнения. Това тепърва ще се установява чрез много сериозен и тежък научен труд. В перспектива топката е в ръцете на генетиците.
– Какви други въпроси се отварят пред науката след пандемията?
– Важно е да си отговорим защо в XXI в. при толкова отработени здравеопазни системи в света, толкова добри специалисти се поддадоха на „терапевтичната шизофрения”. Един казва: На вируса действа смола от бор, даваме смола от бор, на друг-действа белина… е, слава Богу, белина не даваме…! Но това не бива да става в медицинската наука и практика в XXI в. Този въпрос е свързан с лекарската психика и с увереността на практикуващите медици в това, което знаят и могат. Не може лечебна стратегия да се определя от публикациите в медиите. У нас всеки лекува коронавирус, без да е помирисал корона-болен. Вместо да се чете строгата научна литература, се изпада в лечебна лудост – в професията ни има приемственост все пак. И днес, независимо от коронавирусната хистерия, ние просто лекуваме една интерспециална вирусна пневмония. С новите нюанси и модерните неща в диагностиката и лечебната практика. А всъщност това са го правили и учителите ми, и техните учители. Къде ни отнесе това модерно цунами?! С изводи и решения на базата на емоции и увлечения. Модерно е да се говори за цитокинова буря. Всъщност хората не умират от нея. Тя е брънка от разширяване на възпалението, следствие и негов двигател. Те просто остават без бели дробове и затова умират. Тя може да затвори порочния кръг, но да се бориш само с нея е груба стратегическа грешка, още повече потискайки имунитета. А има и такива уклони – да се цери цитокиновата буря с колхицин?!
– Съвсем съзнателно ли сте се заразили с вируса след първите пациенти в „Пирогов”?
– Е, не още при първите… Тогава и аз не бях наясно със ситуацията и се учех. Но когато ни карантинираха с тези пациенти, беше ясно как ще се развият събитията. Епидемията е нова, но не е първа все пак. И беше ясно, че трябва да се работи качествено, не в постоянен страх, че ще се заразиш. Трудно се взема такова решение, за много хора то е неразумно и дори безумно. Но стигаш до извода, че трябва да го направиш, защото смъртността при навреме взети мерки е много ниска. Сегашната висока смъртност се дължи преди всичко на закъсняло лечение. Пациентите, които дойдоха навреме, независимо от възраст и придружаващи заболявания, вече са позабравили, че са боледували. Ние си проследяваме пациентите, около 300–400 човека в рамките на 6 месеца. А докъм година ще проследим около 1000. Слава Богу, нямаме пациенти с осакатяващи фибрози. И такива, при които да намаляват антителата, напротив, растат в рамките на контролираните 6 месеца. Дано до 1 година да се повишават и дори после да минат в плато, това ще е един напрегнат, продължителен имунитет. Когато лекуваш качествено една пневмония, тя не оставя големи поразии. Затова нека психиатрите да се погрижат за идеолозите на пост-ковид-синдрома… И затова се връщам отново на този основен въпрос: Защо така психясахме и ние, клиницистите, как се случи това в ерата на съвременна доказателствена медицина?!
 

Свързани статии

ICDSoft хостинг компания