Актуално

На фокус

Защо Байдън забравя Европа

Защо Байдън забравя Европа

17.02.2021

Гласове

397


Казано направо, нито Европа, нито Русия са американски приоритети. Не там е потенциалът за растеж; не там са заплахите. Именно към Азия се обръщат Съединените щати, изправени срещу Китай. Това ще бъде най-важната двустранна връзка в света в следващите десетилетия, твърди бившият френски посланик в САЩ Жерар Аро в своя статия в “Поан”.

С видимо облекчение европейците приеха избора на Джо Байдън в Белия дом. Доналд Тръмп не само водеше непредсказуема външна политика, но и показваше враждебността си към ЕС и ООН, поставяше под съмнение НАТО, денонсираше многостранните договори и налагаше санкции на европейския износ. Накратко, законът на по-силния, без зачитане на правото, обичаите и приятелствата.

С Джо Байдън излизаме от това, което беше истински кошмар за европейците, привързани към мултилатерализма и съюза със Съединените щати. Те вече се върнаха към Парижкото споразумение за климата и ООН, които бяха напуснали при Тръмп; готвят се да направят същото с иранското ядрено споразумение. Тонът вече се промени в Държавния департамент, по-твърд относно ценностите, но преди всичко по-ангажиран с международния живот, от който до който до голяма степен не се интересуваше американската дипломация през последните четири години.

Това не е малко и европейците имат истински причини да се радват на промяната, но биха сгрешили, ако решат, че трансатлантическата връзка ще се върне към курса си след 1945 година.

 

Обама вече ни беше уведомил; Тръмп само го потвърди: САЩ вече не искат да бъдат световни стражари.

 

В Украйна, Сирия, Либия и в периферията на нашия континент, те ще оставят европейците да решават сами конфликтите, които не ги касаят пряко. Изправени срещу Русия, те ще потвърдят своя ангажимент към НАТО, може би ще наложат индивидуални санкции на високопоставени руски лица, но няма да отидат по-далеч. Както вече заяви Обама, Русия създава трудности, но тя е “регионална сила с ядрени оръжия”. Те ще възобновят преговорите за стратегическо разоръжаване с нея, но ще я оставят да действа, стига да не накърнява американските интереси, определени по-стриктно, отколкото в миналото, какъвто е случаят с Беларус в Кавказ.

 

САЩ се обръщат към Азия

 

Казано направо, нито Европа, нито Русия са американски приоритети. Не там е потенциалът за растеж; не там са заплахите. Именно към Азия се обръщат Съединените щати, изправени срещу Китай. Това ще бъде най-важната двустранна връзка в света в следващите десетилетия. Моментът обаче е сложен и опасен. Сложен, защото не може да има “желязна завеса” между противници, които остават основни икономически партньори; опасен, тъй като трябва да се постигне modus vivendi между една възходяща сила и една сила, която защитава статуквото, което е благоприятно за нея, но вече не съответства на баланса на силите. САЩ и Китай ще трябва да се научат да се конфронтират, като същевременно си сътрудничат. Това е предизвикателство, което ще мобилизира цялата енергия на американската дипломация.

А Европа в този сблъсък на титани?

Тя трябва да реши докъде ще стигне подкрепата ѝ, която американците рано или късно ще поискат от нея. Интересите ни често си сливат, но невинаги обаче. От нас зависи да можем да им го кажем.

Новата американска администрация би могла не само да прояви относително безразличие към Европа, но и това да бъде подплатено с трансатлантически спорове в търговската сфера. Демократическата партия винаги е била чувствителна към сирените на протекционизма, особено в лявото крило, което е по-силно от всякога; от Тръмп насам обаче републиканците, които довчеро бяха вестители на свободната търговия, се присъединиха към тях. Неслучайно едно от първите действия на Байдън беше да засили Buy American Act, протекционистко законодателство, което почти затваря държавните пазари за чужди компании. В този контекст не само е изключено да се очаква възобновяване на преговорите за трансатлантическо споразумение за свободна търговия (известно по времето на Обама като TTIP), но и решението на настоящите търговски спорове, по-специално за “Ербъс” и “Боинг” или ГАФАМ*, може би ще бъде по-трудно за постигане, отколкото мнозина се надяват.

Тази реалност, ще кажете вие, би трябвало да накара европейците да разберат, че трябва да постигнат “стратегическа автономия”. Нищо не е по-малко сигурно:

в Източна Европа виждаме края на американската гаранция срещу Русия, а в Западна - нуждата от увеличаване на бюджетите за отбрана. Да се обзаложим, че нашите партньори ще отидат във Вашингтон, за да умоляват, както Мадам дьо Бари през 1793 г.: “Още един момент, г-н палач”. Един ден те ще трябва да приемат реалността, да преминат от удобната опека към партньорството, което знаят, че е опасно и скъпо. Опасявам се, че все още не са готови за това.

 Aвтор: Жерар Аро, “Поан”

 Превод: Галя Дачкова

Свързани статии