Актуално

На фокус

За втора поредна година НСИ дава некоректни данни за българската икономика

 За втора поредна година НСИ дава некоректни данни за българската икономика

19.01.2021

Юлиян Войнов

345


Това, което се случва с българската статистика е неприемливо! За втора поредна година НСИ дава некоректни данни за българската икономика, като изкривяването на данните е в една посока - по-добро от реалното представяне. След като за 2019 година размерът на вноса беше драстично подценен и така завишиха необосновано нетния износ, който участва в изчислението на БВП, над всякакви прогнози и очаквания, за 2020 г. на прицел се оказа частното потребление (освен данните за външната търговия, които продължават да изглеждат съмнителни). За разлика от нетния износ обаче, чийто дял в структурата на БВП е минимален, то делът на потребителските разходи е от порядъка на 70% от БВП. Това означава, че изменение с 1% на индивидуалното потребление води до изменение на БВП с 0,7%.
Средният спад на частното потребление в ЕС в реално изражение за първите 9 месеца на 2020 е 7.4%, докато в България то е 2%. Тук трябва да се посочи, че това е по-добър резултат дори от актуализираната прогноза на МФ за 2020, според която потреблението се очаква да се увеличи с 1%. България де факто е единствената страна в ЕС с номинален ръст на частното потребление от порядъка на 3%. Каквито и мерки да са взети от страна на правителството, а България остава на едно от последните места по отношение правителствена помощ за населението и особено за бизнеса, ръстът на потреблението е ясно, че не отговаря на ситуацията. Ако приемем, че изменението на частното потребление в България е средното за в ЕС, то ще се окаже, че БВП на България би бил драстично по-нисък (може би двойно по-нисък) от очаквания. 
Разбира се, резултатът от тези математически калкулации не е меродавен, но некоректните данни на НСИ създават ситуация, в която не е възможно да се направят някакви смислени прогнози, което има особено негативно влияние върху прогнозите за бюджета и дълга.  
Изкривяването на реалните показатели за българската икономика водят до зле прогнозирани бюджетните приходи и разходи,отразявайки се на нивото на дълга. Както става ясно от състоянието на фискалния резерв, въпреки минималният дефицит за 2020 в размер на 3.6 млрд. лв. или в рамките на разрешените 3%, то валутният резерв драматично е спаднал, въпреки че беше попълнен с около 5 млрд. лв. допълнителен дълг. Въпросът е къде са отишли останалите средства, въпреки отчетената много добра събираемост на данъците от МФ, които изненадващо се увеличават през 2020 г. спрямо 2019, която е най-добрата година в новата история на България. 
Разбира се, обяснение има, но тези непрозрачни разходи, както и манипулацията на основните макроикономически данни е сериозен проблем, който вместо да намира решение се задълбочава под управлението на ГЕРБ. Това води не само до макроикономически проблеми и фискални злоупотреби, но и до сериозен имиджов проблем на страната пред света и до невъзможност за вземане на адекватни управленски решения. За ГЕРБ може би такива не са необходими, но все някой ще се наложи да издърпа държавата от тинята!

Свързани статии