Ужас, но очакван! И по-зле ще става!
Ужас, но очакван! И по-зле ще става!
Детската психиатрия във Виена е буквално препълнена! Места за нови пациенти няма!
Министъра основава ПСИХО СОЦИАЛЕН ЩАБ!
“Последствията от локдауна и затварянето на училищата доведе до огромен брой пациенти в нашия отдел. Това, което очевидно не се е предвидило в Австрия, а и в другите европейски държави, е че корона кризата, която трае вече почти година ще повлияе негативно и ще остави дълбока следа на менталното здраве на децата и младите“. Това е заявил Паул Пленер (шеф на психиатричния отдел за деца в болница във Виена, една от най-големите в Европа) в телевизионно интервю за телевизия ORF. Заявил е още, че в неговото отделение вече няма места за нови пациенти и той и колегите му са принудени да правят избора кого да лекуват и кого не.
“Основно става дума за деца но възраст от 8 до 12 години. със силно изразена депресивна симптоматика е казал професора и е допълнил, че става дума за емоционални и психоматични проблеми, каквито са нарушения в храненето, съня, панични страхове, отпадналост, нервност, неразположения, постоянна умора, а при някои от тях и мисли за самоубийство и дори опити за самоубийство.
Излязла е и научна студия на австрийски университет в която се доказва, че “тежките депресивни проблеми при хората и особено при децата и жените са се повишили 10 пъти през последната година“.
Както казах, министъра реагирал мигновено и .... сформирал ПСИХО СОЦИАЛЕН ЩАБ.
Сега, дали за някого това е изненада, като за министъра, не знам. За мен - не е. А, че министъра е изненадан е очевидно, иначе щеше да сформира психо социалния си щаб, тогава когато е сформирал този за ковида, нали?Да ме беше питал, така щях да му кажа още март, ама кой пита такива като мен неграмотни и не информирани конспиратори, пък били те и лекари.
И понеже новината наистина ме потресе, почти не съм спала, а в главата ми се въртяха безброй въпроси.
Даваме ли си сметка какво преживяват децата ни?
Самите ние сме в шок и емоционален, и много често и финансов, от много време. Остава ли ни време и сили да погледнем децата си в очите, да поговорим с тях спокойно, да ги попитаме как се чувстват, дали им липсват приятелите, игрите, спорта, изкуството, музиката, УЧИЛИЩЕТО, пътуванията с мама и татко, срещите с баба и дядо.
Как им обясняваме защо трябва да живеят по този начин?
Как обясняваме на влюбения тинейджър, че не може да вижда любимата си?
Как им обясняваме на най-малките, че точно те са най-опасни за бабите и дядовците си и затова не могат да ги виждат?
Как им обясняваме защо трябва да носят маски?
Как им обясняваме, че трябва да си дезинфекцират ръцете на всеки ъгъл?
Как правим всичко това без да ги плашим!?
Възможно ли е да го направим БЕЗ да ги плашим!?
Ако лудостта в която живеем за нас е травмираща, за децата ни тя е в голяма степен, освен травмираща и необяснима! А неизвестното, от което трябва да се страхуваш, ражда чудовища!
Даваме ли си сметка за това?
Даваме ли си сметка как и за колко време се лекува депресия?
Даваме ли си сметка, че това което преживееш в детството си, остава отпечатък върху целия ти живот?
Стотици въпроси можем да си зададем, можехме да си зададем.... Страхувам се, че вече е непоправимо късно...
