„Свети Стефан“ в Истанбул е сред малкото железни черкви в света
За българите православието и Истанбул са две доста значими теми. Символиката на вярата и нейното значение за оцеляването на българското под османското петвековно мъчително влияние на Балканите заемат своят връх в навечерието на освобождението.
Българската вековна черква от ковано желязо в Истанбул – специална история
Самата история на българската православна вяра е дълга и доста специална, като тя е тясно обвързана с построяването на една уникална и наистина внушаваща черква. Изградена от готови метални панели, сложна орнаментика от ковано желязо, над 4 милиона болтове, нитове и гайки, черквата Св. Стефан бележи началото на българското възраждане.
Нейната уникалност е призната до ден днешен, като причината за нейното запазване се дължи до голяма степен до добрата воля на православните миряни.
Защо е било нужно изграждането на черква от ковано желязо
През погледна на историческата призма, при малко повече задълбочаване в патоса на миналото, става ясно, че това е било доста модерен начин за построяване на черкви. Първоначално разработен в Англия, този метод за строене бързо набира популярност поради своята гъвкавост, безопасност и издръжливост.
Основната причина за изграждането на Св. Стефан от ковано желязо и метални панели се корени в решението на арменският архитект Ховсел Азнавур. Изборът е направен поради нестабилното състояние на почвата в землището на старата дървена черква – насипицата е била твърде нетрайна за изграждането на монолитна структура от камък и мрамор.
Изградена в Австрия, металната конструкция на черквата пътува с параход до Истанбул – бива завършвана на 14 юли 1896 и осветена от екзарх Йосиф.
Макар и много метални черкви да са създадени по това време, едва малка част биват запазени до такава степен като Св. Стефан, може би божествена благословия, а може и просто да е свидетелство за силата на материала.
Църквата е изградена от ковано желязо и метални панели
За отливането на черквата и нейните елементи са били нужни над 1 млн. златни лева, а самият процес на изграждане е отнел повече от 2 десетилетия. С освещаването си, се отбелязва и възраждането и самостоятелността на българската църква, отделено от егидата на Гръцкият Църковен Митрополит.
19-ти век е повратен за българският народ, не само териториално, културно, но и за вярата, тъй като през този период, въз основите на множеството жертви, българското извоюва своето право да просъществува отново.
Св. Стефан – желязната черква в Истанбул - символ на българския дух
Не би било налудничаво да се направи сравнение между здравината и стабилността на желязото и символизма, които изграждането на Св. Стефан има за българският народ. Досущ като многовековната черква, така и българският дух и вяра оцеляват трудният период от завладяването на последното свободно българско царство.
Привидната суровота на желязото, на пръв поглед, не би позволил топлотата, която мнозина намират във вярата. Това е извора на огромната изненада, която мнозина изпитват при първа среща с формите на структурата, тя е изящна, изискана и невероятно запазена.
Вътрешността приветства със своята пищност, орнаментика и типична за православието подредба – отново изработена от панели и ковано желязо.
Голяма причина за издържането на подобна конструкция се дължи до самият характер на материала, вярата и отдаденост на българската православна църква. Поддръжката на тази черква е много повече от поддържането от туристическа атракция, това е запазването на важна и ключова част от българската история, символ на издръжливостта на българският дух и характер.
