Актуално

На фокус

СПОРТНИЯТ ЖУРНАЛИСТ НА БНТ ИЛИЯ ИЛИЕВ: БЕРБАТОВ СЕ ПРЕВЪРНА В ОТЛИЧЕН ПОСЛАНИК НА СТРАНАТА НИ ПО СВЕТА

СПОРТНИЯТ ЖУРНАЛИСТ НА БНТ ИЛИЯ ИЛИЕВ: БЕРБАТОВ  СЕ ПРЕВЪРНА  В ОТЛИЧЕН ПОСЛАНИК НА СТРАНАТА НИ ПО СВЕТА

30.06.2021

Втори фронт

2043


Илия Илиев е едно от най-разпознаваемите лица на БНТ. Водещ е на спортните новини и на обзорното предаване „Арена Спорт“, което се излъчва всяка неделя от 12:30 по БНТ 1. По време на европейските футболни финали, Илия влиза в домовете ни и всеки делничен ден в 8:40 часа с рубриката „Сутрин с УЕФА Евро 2020“, където популярни гости от киното, музиката и модата говорят за футбол. Илиев влиза в екипа на БНТ през 2013-а, като за това време е бил лице още на сутрешния блок „Денят започва“, сутрешните уикенд издания на „По света и унас“ и лайфстайл токшоу по БНТ 2. Журналистическата му кариера започва във вестник „7 дни спорт“, преминава през бТВ и „24 часа“, а като връх в нея може да се посочи специалното интервю, което взема от легендата на футбола Диего Марадона. През целия си живот е отдаден на леката атлетика – преди като национален състезател на 400 метра, а сега – като треньор в собствен спортен клуб, носещ името High Level Academy. Специално за vtorifront.bg, Илия сподели впечатленията си от Евро 2020-а и вижданията си за ситуацията в българския спорт по-малко от месец преди игрите в Токио, които ще отразява на място.

ВТОРИ ФРОНТ:  Един по един изхвърчат фаворитите на европейското първенство. Очакваш ли още изненади до финала?

- Това е едно от най-интересните и най-резултатните първенства, които сме гледали. Беше толкова чакано, след като пандемията го отложи и определено не разочарова. Хората имат нужда от спорт, от изкуство, от поводи, които да ги събират и емоции, които да изживеят заедно. Това е най-големият плюс на шампионата до момента. А относно изненадите, всеки неутрален фен ги обича. В два поредни дни отпаднаха европейският и световният шампион и това е факторът, който ни гарантира още изненади до края, сигурен съм

ВТОРИ ФРОНТ: Какво е посланието на Евро 2020-а, според теб?

- Триумф на живота във всичките му форми. Не само заради победата над пандемията и провеждането на турнира. Визирам и случката с Кристиан Ериксен, която накара много хора да преосмислят мирогледа си относно играта. Видяхме как един миг направи така, че да ни покаже как животът и човешките отношения са много над комерсиализма, който ни залива отвсякъде, включително и от самия футбол. Това е посланието – никой не е по-голям от човешкия живот и нищо на света не е в състояние да потисне любовта към играта.

ВТОРИ ФРОНТ: От любов към играта и спорта – затова ли се захвана със спортната журналистика?

- До голяма степен да. Дълги години бях професионален спортист, но навреме осъзнах, че това е до време. Няма как да си такъв вечно. Но толкова много обичах спорта още тогава, че в 10-и клас осъзнах – когато и да спра да се състезавам, аз трябва да остана в спорта. И журналистиката ми се видя една прекрасна възможност за това. Още тогава обожавах литературата, обичах да чета, да пиша... някак така нещата се случиха.

ВТОРИ ФРОНТ: Случи ти се и мечтата на всеки спортен журналист – да вземе интервю от Диего Марадона. Как стана това?

- Бях се завърнал да тренирам лека атлетика през 2012-а година. Тогава работех и на хонорар в „24 часа“. С отбора ми бяхме на лагер в Дубай, където по същото време Марадона беше треньор на местния Ал Уасл. Ние тренирахме на техния стадион – те на тревата, а ние – на пистата. Един ден се осмелих да го заговоря на испански, използвайки паролата, че съм от страната на Стоичков. Той веднага се усмивка, поговорихме и го попитах дали би ми дал интервю. Толкова се изненадах, когато той каза „защо не“ и даже каза в кой ден. Не можех да повярвам и едва дочаках момента. Когато той дойде, охранителите му се опитаха да ме спрат, но той им махна с ръка и ме викна при него в центъра на терена. Имахме не повече от десет минути, но споменът остава за цял живот.

ВТОРИ ФРОНТ: Кое носи по-голяма емоция – работата като водещ или отразяването на терен на големите събития?

- И двете си имат своите предимства и ги правя с удоволствие. Да си водещ е нещо, с което няма как да започнеш, трябва да го заслужиш. И като казвам водещ, нямам предвид говорител, който не се занимава нищо друго. Водещият е симбиозата от целия опит, придобит като репортер, редактор и други роли, които спомагат за усъвършенстването на човек. Истината, според мен, е че добрият журналист се изгражда на терен. Там се вижда потенциалът, уменията и страстта, която той влага в работата си. Ако ги няма, зрителят го усеща. Истинското удоволствие идва, когато си на мястото на събитието, когато си връзката между случващото се и хората. От теб зависи как те ще почувстват това, което ти виждаш. Чувството е още по-хубаво, когато отразяваш успехите на български спортисти.

ВТОРИ ФРОНТ: За съжаление няма как да се отразяват изявите на българския нациоанален отбор по футбол на Евро 2020-а...

- Евро 2020-а е поредното. За съжаление България не е играла на голям форум вече 17 години. Това е толкова време, за което може би можеха да се вземат много по-точни решения на управленско ниво, да се потиснат личните интереси за сметка на нациоалните, да се ттъгне в посока на възраждане на футбола.

ВТОРИ ФРОНТ: Димитър Бербатов открито заяви намеренията си за подобно възраждане. Може ли той да бъде светлият лъч, който да огрее футбола?

- Защо не? Бербатов е човек, който през годините се превърна в отличен посланик на страната ни по света. Има познанствата, има и името си. Много е важно, че обедини около себе си Мартин и Стилиян. Именно те тримата станаха символите на последното истински успешно поколение на националния отбор. Мнозина твърдят, че нямат управленски опит. Вероятно са прави и точно тук идва въпросът за екипа. Който и да е президент на Футболния съюз, е силно зависим от екипа си, от Изпълнителния комитет... Всъщност това е главната задача – да съумееш да обединиш много хора в една посока, дори и в някои отношения те да не мислят като теб. В никакъв случай не искам да омаловажавам постигнатото от Борислав Михайлов и неговия екип, защото както навсякъде в живота – и във футбола нещата не са само черни или само бели.

ВТОРИ ФРОНТ: А кои са повече, според теб в спорта ни?

- Истината е, че за да успеем да развиваме спорта си, той трябва да е национална политика. Трябва върнем децата на улицата с топка в краката, да им помогнем да са на стадионите, в залита, а не с телефоните на пейките. Това е пътят към успеха, според мен. Направи се доста по отношение на инфраструктурата, но всички сме наясно, че може и още. Масовият спорт ще ни извади от челните класации по затлъстяване при подрастващите и наднормено тегло при възрастите. Когато аз бях ученик, във всяко междучасие или свободен час, бяхме в салона или на двора. Просто играехме. Сега децата просто не искат. Измислят си причини, да не влязат в час, да останат по дънки на пейката. Тъжно е, но е факт. Това беше и една от причините да създам спортен клуб. Исках аз да предавам наученото от моите треньори и да спомагам за това децата да спортуват. И целта ми не е да ги направя световни шампиони, а да възпитам у тях любов към движението и спорта, който пък може да им помогне, възпитавайки отговорност, уважение и много други качества. Това е най-важното. А наближаващите олимпийски игри са една прекрасна възможност, защото когато децата гледат български успехи, шансът да се запалят по спорта е по-голям.

 

Свързани статии

ICDSoft хостинг компания