Сорос: Меркел капитулира пред изнудването на Унгария и Полша
Германският канцлер Ангела Меркел работи под огромен натиск, за да предотврати вето върху бюджета на Европейския съюз за периода 2021-27 г. и фонда за възстановяване на COVID-19. Но компромисът, който тя постигна с Унгария и Полша, е най-лошият от всички възможни, пише Джордж Сорос в статия за Project Syndicate.
Европейският съюз е изправен пред екзистенциална заплаха и въпреки това ръководството на ЕС отговаря с компромис, който изглежда отразява убеждението, че заплахата може просто да бъде заметена под килима. Клептократичният режим на премиера Виктор Орбан в Унгария и, в по-малка степен, нелибералното правителство на „Право и справедливост“ (ПиС) в Полша, нагло оспорват ценностите, върху които е изграден Европейският съюз. Третирането на тяхното предизвикателство като легитимна политическа позиция, заслужаваща признание и компромисно решение, само ще добави - много - към рисковете, пред които е изправен ЕС.
Признавам и разбирам огромния натиск, под който е германският канцлер Ангела Меркел. Тя е канцлер на Германия в продължение на 15 години и сега се приближава до пенсиониране, през септември 2021 г. С френския президент Еманюел Макрон, временно разсеян от религиозни проблеми и други сериозни опасения за сигурността във Франция, Меркел се превърна в единствения главен взимащ решения за ЕС.
Разбирам също защо германският канцлер не иска друга държава, Унгария, да обяви намерението си да напусне ЕС пред очите й. Съобщава се, че именно това е, което Орбан се е подготвял да направи през последните дни, защото не може да си позволи да бъде разкрит огромният мащаб на корупцията на режима му, което условието на ЕС за „върховенство на закона“ за изплащането на средства от Съюза неизменно би направило.
Орбан е откраднал и присвоил огромни суми през десетилетието си на власт, включително средства от ЕС, които е трябвало да отидат в полза на унгарския народ. Той не може да си позволи да наложи практически ограничения на личната и политическата му корупция, тъй като тези незаконни постъпления са маслото, което поддържа колелата на режима му да се въртят гладко и неговите приятели в една линия.
Заплахата за торпедиране на финансите на ЕС чрез налагане на вето върху бюджета му беше отчаяна игра от страна на Орбан. Но това беше блъф, който трябваше да бъде хванат. За съжаление, изглежда, че Меркел се е поддала на унгарското и полското изнудване.
Докато пиша, изглежда ясно, че Меркел е постигнала компромис с Орбан и фактическия лидер на Полша, вицепремиерът Ярослав Качински. Сделката, която Германия сключи с двете бунтовни държави-членки на ЕС, обаче представлява най-лошият от всички възможни светове. Широко разпространеният текст на предложения компромис, който ще бъде вграден в заключителното изявление на заседанието на Европейския съвет тази седмица, има три основни недостатъка.
Първо, декларацията променя по същество и целите на текста на регламента, съгласуван от институциите на ЕС на 5 ноември, отслабвайки значително условността на върховенството на закона. Нито Европейската комисия, нито Европейският парламент, да не говорим за националните правителства, които поставиха целостта на регламента за своя основна грижа в Европейския съвет, не бива да позволяват да бъдат отстранени по този начин.
Второ, някои разпоредби в сделката служат за забавяне на прилагането на условията за върховенство на закона с до две години. Това би било истински преврат за Орбан, тъй като ще отложи всякакви възможни действия до следващите насрочени унгарски парламентарни избори през 2022 г.
Отсрочката ще даде на партията на „Фидес“ на Орбан достатъчно време да промени унгарските закони и конституционни разпоредби и ще позволи на Орбан да продължи да предефинира това, което представлява „публични средства“ в Унгария по начини, които му позволяват да насочва неправомерно получената плячка от публични органи в частни „фондации“ контролирани от неговите приятели. Основните жертви на сделката, която Меркел е сключила с Орбан, ще бъдат хората от Унгария.
И накрая, предложената декларация на върха е дело на Европейския съвет, който действа извън своите правомощия, като ограничава способността на Европейската комисия да тълкува и действа съгласно договореното законодателство на ЕС. Това е опасен прецедент, тъй като намалява правната независимост на Комисията и много добре може да противоречи на Договора за Европейския съюз, поне по дух.
Сделката, както се разбира, че съществува, е грозна и отхвърля изричните желания на Европейския парламент. Но поради спешната необходимост да се използва фондът за възстановяване от COVID-19 от 750 милиарда евро (909 милиарда долара), Европейският парламент може дори да я одобри.
Всичко, което мога да направя, е да изразя моралното възмущение, което хората, вярващи в ЕС като защитник на европейските и универсални ценности, трябва да изпитват. Също така искам да предупредя, че този компромис може сериозно да влоши трудно спечеленото доверие, което институциите на Съюза получиха чрез създаването на фонд за възстановяване.
