Актуално

На фокус

Ще се справи ли Байдън с това да трансформира успешно американската енергетика и да запази икономическата рентабилност на системата?

Ще се справи ли Байдън с това да трансформира успешно американската енергетика и да запази икономическата рентабилност на системата?

18.01.2021

Борислав Боев

154


Подхождам със сериозен скептицизъм към енергийната политика на Джо Байдън. Заявките са за драстична промяна в енергийния дискурс, а това несъмнено ще се отрази и върху икономиката на страната.
Съображенията ми в няколко пункта:
1) Връщането на САЩ в Парижкото споразумение. Това означава, че Щатите се завръщат в онова хартиено споразумение, което има изключително политически и идеологически характер. Може да се очаква, че в името на идеалистичните цели, заложени в Парижкото споразумение (Спасяваме света от въглеродните емисии), е възможно САЩ, под ръководството на Байдън, да осъществяват политически натиск върху държави, които имат собствена визия за енергетиката. В тази светлина, изборът на бившия държавен секретар при обама – Джон Кери, не е случаен. Кери ще заема поста на „специален представител по въпросите за климата“, което означава, че ще бъде основното дипломатическо острие на САЩ по това направление.
2) ВЕИ манията. Плановете на администрацията на Байдън са за масирани инвестиции във ВЕИ сектора. Преформулираната американска „Зелена сделка“ се оценява на 1,7 трлн. долара за следващите 10 години. Имаше положителни сигнали, че тя ще включва инвестиции и в ядрената енергия, която е един от най-чистите и устойчиви енергийни източници, но за нея се говори изключително малко в инвестиционен план. Нещо повече – очаква се само за тази година, 2021 г., САЩ да загуби 5% от ядрения си капацитет – пет ядрени енергоблока ще бъдат затворени. За сметка на това инвестициите във вятърни паркове и слънчеви централи ще бъдат щедро подпомагани по всяка една линия – административна, финансова, политическа и дори идеологическа.
3) Политиката на министерството на енергетиката (Department of Energy – DOE). Изборът на Джо Байдън за енергиен министър, е бившият губернатор на Мичиган Дженифър Гранхолм. Тя олицетворява типичния мироглед на Демократическата партия за енергийната политика, който гласи, че „хората трябва да спрат глобалното затопляне“. Като губернатор на Мичиган, Гранхолм водеше политика, съсредоточена в мащабно финансиране на привилегированите енергийни източници - най-вече ВЕИ. Други амбициозни програми бяха насочени в предоставянето на сериозни административни и данъчни облекчения, свързани с електрификацията на транспорта и инвестициите в съхранение на електроенергията. Впоследствие обаче се оказва, че нейната основна икономическа програма „Michigan Economic Growth Athority", съобразно която се предоставят данъчни кредити на 434 проекта, е претърпяла пълно фиаско. Анализ на центъра "Mackinac" показва, че само 10 проекта (2,3%) от всички проекти са изпълнили първоначалната цел за създаване на нови работни места. Не се знае какво ще бъде отношението на новия енергиен министър към петролната и газовата индустрия, които бяха най-потърпевши от икономическата ковид криза. Но пък именно тези индустрии са водещи в американската икономика, създават милиони работни места и направиха САЩ световен енергиен лидер. Така например Дженифър Гранхолм е била голям опонент на ключови енергийни проекти като петролопровода Keystone XL, който свързва Канада с Мексиканския залив. Съществува голям риск тази регионална политика да бъде изведена като национална, а това не вещае нищо добро не само за американската енергийна система, но и за пътя, по който САЩ поема като икономика.
4) Не трябва да се пропуска и значението на друга политическа фигура - Джина Маккарти, която ще отговаря за координацията на климатичните политики между различните правителствени агенции и Конгреса. като началник на Агенцията по опазване на околната среда, Маккарти е участвала активно в плана на Обама за „Чиста енергия“, като част от мащабния законодателен пакет „Clean Air Act“. В същината си този план бе съсредоточен върху елиминирането на въглищната индустрия и замяната ѝ с ВЕИ. Планът за „Чиста енергия“ на Обама бе отменен от Доналд Тръмп в края на 2017 г.
Има много неизвестни в енергийната политика на Байдън. На практика се наблюдава една своеобразна ротация на кадрите от времената на Обама. Ако администрацията влезе в студена война с петролната и газовата индустрия, това не вещае нищо добро не само за икономиката, но и за позициите на САЩ като глобален играч на енергийните пазари. Неяснотата относно бъдещето на ядрената енергетика внася допълнителна несигурност и недоверие в изпълнението на плановете за нулеви емисии. Съдбоносните решения за бъдещето на енергетиката изглежда ще се взимат под диктата на политиката и идеологията. А както е известно политиците рядко взимат стратегически ориентирани решения. Силно се съмнявам, че този екип на Джо Байдън е в състояние да трансформира успешно американската енергетика и същевременно да запази икономическата рентабилност на системата.
 

Свързани статии