Актуално

На фокус

С уловка ПП отклони връщането на хартиените бюлетини

 С уловка ПП отклони връщането на хартиените бюлетини

06.07.2022

Втори фронт

124


Днес парламентът отново избегна опасния дебат за връщането на хартиените бюлетини. Законодателни промени в този дух бяха внесли БСП и ГЕРБ-СДС. За втора поредна седмица двете формации се опитаха да ги включат в работата на Народното събрание. И днес не успяха. Най-вероятно това няма да се случи въобще. Причината е, че подобна промяна ще отнеме немалко време. А парламентът просто не разполага с такова, предвид сериозната възможност за предсрочни избори

Социалистите и герберите отдавна настояват хартията да се използва наравно с машините на избори. Аргументират го с твърдението, че така гласоподавателите ще могат да изберат кой от двата метода на гласуване е по-удобен за тях. В левицата особено силно акцентират на връщането на хартиените бюлетини - на последния партиен конгрес в началото на тази година соцлидерът Корнелия Нинова обяви, че машинният вот, заедно с ковид, е основната причина за катастрофално ниските изборни резултати на БСП.

Това обаче поставя въпроса дали така няма да се обезсмисли въвеждането на машинното гласуване, което, от миналата година насам, се използва в повечето избирателни секции.

Миналата седмица опитът този въпрос да се включи в парламентарната програма се провали. Това стана благодарение на един глас – на депутата от БСП Крум Зарков. Той е гласовит защитник на машините, въпреки че собствената му партия защитава точно обратната позиция.

Тази сутрин стана ясно, че предлаганите законодателни промени в Изборния кодекс все пак ще влязат в дневния ред. От ПП обаче неутрализираха това с уловка. Те прокараха като първа точка в програмата обсъждането и приемането на докладите за дейността на омбудсмана за 2020 г. и 2021 г. Освен двата отчета, в пленарната зала трябваше да бъдат представени и 14 становища на парламентарни комисии за работата на омбудсмана. А това изискваше много време. Пък и сутринта разприте между депутатите за работната им програма отнеха повече от час и половина.

Така към края на заседанието поддръжниците на хартиените бюлетини се присетиха да поискат удължаването му. Освен промените в Изборния кодекс, те настояха да се разгледат и поправки в Закона за личната помощ, както и да се сформира временна комисия, посветена на нефтената компания „Лукойл“. Направени бяха четири гласувания, като всяко от тях се провали. Всъщност само групите на БСП, ГЕРБ-СДС и ДПС целокупно подкрепиха удължаването на заседанието. Другите, вкл. ИТН и „Възраждане“, го отхвърлиха.

Най-възмутени бяха депутатите от БСП. Социалистите обвиниха ИТН в лицемерие, тъй като сутринта хората на Слави Трифонов обвиняваха левицата, че не иска да обсъжда Закона за личната помощ, а сега самите те гласуваха против същото. От ИТН отвърнаха, че червените изобщо не се интересуват от личната помощ, а искат да върнат хартиените бюлетини, защото са влезли в коалиция с ГЕРБ-СДС и ДПС.

 

Депутатите на Бойко Борисов също бяха ядосани. От името на бившите управляващи Тома Биков обяви, че герберите нямат доверие на машинното гласуване и ще поставят този въпрос и в бъдещото 48-о Народно събрание. Той напомни с гордост, че миналата неделя партията му спечели кметските избори в Нова Загора. „С машини, с Рашков (вътрешният министър – бел.а.), с всичките ви номера, ви хванахме и ви победихме“, декларира Биков.

Най-интересното беше, че националистите от „Възраждане“ се обявиха за запазване на машинния вот. Депутатът Петър Петров посочи, че на парламентарните избори през 2017 г. партията е била на второ място по недействителни бюлетини. Той изрази съмнение, че това е било умишлено. „Изборният процес се манипулираше чрез недействителните бюлетини. Машинното гласуване този проблем го реши“, заяви Петров.

В същото време, той изтъкна, че е необходим по-строг контрол върху машинния вот. Затова „Възраждане“ спешно ще внесе поправки в Изборния кодекс, с които да се въведе задължително броене на контролните разписки, които машините отпечатват след всеки подаден глас. Ако се установят разлики между броя на хартиените отрязъци и числата в машинния протокол, тогава за валидни ще се приемат разписките.

Подобно броене се извършваше и миналата година. Очаквано, то породи сериозни проблеми за секционните избирателни комисии. Пък и изниква въпросът: Каква е разликата между броене на хартиени бюлетини и на хартиени разписки от машини?

   Източник: СЕГА

Свързани статии