Актуално

На фокус

Провалът на една котерия политици, на които властта много се услади

Провалът на една котерия политици, на които властта много се услади

14.06.2022

Георги Георгиев

1419


Коментар на Георги Георгиев за “Гласове”:

В решението на Слави Трифонов да развали коалицията има много повече рационално поведение и политическа логика, отколкото може да се открие в опитите на "Продължаваме промяната" (ПП) да съхранят властта си. Оттеглянето от едно правителство, което стремително губи обществена популярност, не е способно да взема решения по важните за страната въпроси, а партньорите в него постоянно се карат по между си, не може да бъде определено като слугуване на мафията.

От друга страна, методите с които ПП се опитва да се осигури парламентарно мнозинство - чрез заплахи, изнудване и пазаруване на депутати, е все нещо, което ги доближава до престъпните организации. И след като Кирил Петков така възвелича Радостин Василев, сега премиерът или трябва рязко да се разграничи от групата на отцепниците и техният водач или се саморазобличава, че той е в дъното на цялата тази организация.

Отишлата си вече четворна коалиция всъщност даде максимума от своите възможности. Тя изначално бе създадена като сбор от противоречия, което само по себе си ограничи хоризонта ѝ на действие. Участващите в нея четири партии бяха разделени от две оси на противопоставяне: първата минаваше през историческия антагонизъм за страната ни между (бивши) комунисти и антикомунисти, а втората - по линията електорален убиец (ПП) и електорална жертва (ИТН).

За да се поддържа живота на подобна формация, бе необходимо съставните ѝ части да изпитват перманентен страх от близкото минало (управлението на Борисов), да удържат елеторалните си позиции в настоящето и професионално да поддържат обществената потребност от наличието на точно това правителство. И в трите апекта те претърпяха провал.

Докато предишните два парламента успяваха да държат ГЕРБ под постоянна обсада (Комисията "Манолова"), сегашното управление не положи никакви усилия в тази посока. А отрицанието на предишната власт е точно нещото, което вдъхваше основния смисъл, та даже легитимност, на настоящата коалиция. Това в България е основен политически прийом. Тук или посочваш образа на злодея, или ти сам влизаш в неговата роля. Нека само си спомним, че през целия си първи мандат Борисов се оправдаваше със Станишев. През втория с Орешарски.

Провалът в това отношение закономерно рефлектира и по втората опора на правителството- електоралните позиции на управляващите партии. Особенно това е видно при "Продължаваме промяната", която в рамките на 2-3 месеца загуби една трета от избирателите си. И с поведението на двамата си лидери рискува съвсем да се затрие.

Защото Кирил и Асен показват отчайващо непознаване на своите привърженици. Или пък нямат грам желание да се индентифицират с техните позиции. Те явно не разбират профила на своя избирател, който е различен от този на Демократична България. Техните избиратели са близки до тези на бившето НДСВ, заемат центристки позиции и на тях не им импонира нито авторитарния модел на управление, нито дивата русофобия. Тези избиратели не са склонни да бъдат водени като стадо от своите политически пастири, а просто са дали кредит на доверие на една нова формация и очакват тя да оправдава доверието им. И след като не видяха в "Продължаваме промяната" нито автентичен антагонист на ГЕРБ, нито носител на политическа умереност, те разбираемо оттеглиха подкрепата си от нея.

Нещо повече, точно с това си поведение ПП се превърна в резервоар за новите политически проекти. По-голямата част от избирателите явно им се насочи към партията на генерал Янев, а друга част направо към "Възраждане". В този смисъл, колкото повече продължава да съществува сегашната властова формула, още повече в условията на открито напазарувано мнозинство, толкова повече ще се разширява електоралната тежест на алтернативните проекти. Които от своя страна ще бъдат все повече изкушени да се превръщат от алтернатива на управлението в алтернатива на политическия ни модел и геополитическото ни позициониране.

Крайната мотивираност на Кирил и Асен да се задържат на всяка цена, може да се обясни с два фактора. Първият е съчетанието между властолюбие, некадърност и паника, което позира зад държанието им. За изминалите няколко дни те ясно показаха, че не могат да направят реален прочит на ситуацията. Въобразяват си, че с политическа арогантност и апокалиптични предсказания могат да поправят нещата. Показателно е, че първата им реакция на оттеглянето на ИТН бе изразеното им публично уверение, че ще отцепят най-малко 12 депутати от партията на Слави, а на другия ден уволниха на сутринта представителите на ИТН в обласните управи, а след обяд ги възстановиха.

Тяхното поведение щеше да изглежда само комично, ако не бе намесата на вторият фактор. Външният и по-точно американският. Само за броени дни видяхме как американското посослство мобилизира целия си пропаганден антураж, осигури му широко медийно представяне, за да бъде бранено правителството. Отново ни завъртяха доста поизтърканата плоча как властта се е превърнала в жертва на руските пъклени планове и националното ни оцеляване зависи от това Кирил и Асен да запазят топлите си местенца.

В случая големият проблем за Америка не е, че си отива едно вярно на нея правителство, а че едни нови избори носят в себе си заплахата да бъде засилен проруския вектор в българската политика. Нещо, което в днешната ситуация би имало доста силен геополитически отзвук и може да получи отрежение далеч отвъд пределите на България. Разбираемо, във Вашингтон се опитват всячески да се подсигурят спрямо подобен риск, но го правят по- един крайно опасен за нас, а и за самите тях начин. Само за да отложат появата на един проблем, те създават условия за неговото задълбочаване. Защото ако прозападните сили се ангажират да участват в едно крайно непопулярно правителство, то това ще причини тяхната пълна дискредитация.

Останалите верни партньори на "Продължаваме промяната" - БСП и ДБ засега изглеждат също готови да браня властта с цената на всичко. И те явно се страхуват да отидат на едни бързи избори, но като че ли още не са наясно каква ще е цената на тяхното оставане в един бъдещ кабинет на малцинството, подкрепян от Радостин Василев и подобните му.

Такова управление, каквито и позитиви да успее да реализира, няма никога да си възвърне общественото доверие. То изначално ще бъде разглеждано като конструкция на задкулисието, скалъпено от „хората“, които праща Радостин Василев и призвано да обслужва единствено интересите на партийните елити.

По-чудовищно от оставането на днешното управление би било само, ако мястото на сегашното правителство бъде заето от друг кабинет, излъчен от настоящото Народно събрание. Струва ми се, че тази теза е част от сценария да се плаши обществото за това какво ще се случи, ако това правителство падне, отколкото да е част от някакъв реален политически план.

Само провеждането на бързи предсрочни парламентарни избори е в състояние да вдъхне нова легитимност на законодателната и изпълнителната власт и да свалят градуса на политическо напрежение. И всички заклинания, че заради войната в Украйна, заради инфалцията или заради неотложни законодателни актове не трябва да се отива отново към урните, е опит да се прикрие политическия провал на една котерия политици, на които властта се много услади, но те не бяха готови да артикулират професионално с нея.

И следващите няколко дни ще бъдат решаващи за нашето общество. То или ще отстои правото си да определя пряко бъдещето на страната, или ще се превърне в съучастник на Кирил Петков и Радостин Василев в опита им да хвърлят страната в една опасна политическа авантюра, за която в близко бъдеще ще се заплати тежка цена.

 

Свързани статии