Превод на стихотворението на Аманда Горман "Хълмът, който изкачваме" ВИДЕО
"Хълмът, който изкачваме"- Аманда Горман
Когато дойде денят, ще се запитаме – къде можем да открием светлина в тази вечна сянка?
Носим в себе си загубата, а трябва да проправим трудния си път през морето.
Да се осмелим срещу търбуха на звяра.
Научихме, че тишината не винаги е мир, а нормите и идеите за това как седят нещата, не винаги значат справедливост.
И ето, че зората е там много преди да я видим, някакси се случва, някакси случихме и видяхме нация, която не е счупена, а просто е недовършена.
Ние, наследниците на една държава и време, в което слабичко черно момиче, с робско потекло, отгледано от самотна майка, може да си мечтае да стане президент, само и само, за да застане тук, рецитирайки в чест на един.
И да, ние сме далече от полирани, далече от перфектни, и това не значи, че се стремим да създадем съюз, който е перфектен.
Ние се стремим да формираме съюз, който има значение. Да създадем, държава, посветена на всички култури, цветове, хора и човешки условия. И така, повдигаме погледите си не към това, което стои между нас, а това, което е пред нас.
Ние спираме разделението, защото винаги слагаме бъдещето на първо място.
Трябва да сложим различията си настрана.
Ние протягаме ръцете си, за да помогнем един на друг.
Ние не искаме да нараним никой, а искаме хармония за всички.
Оставете светът да каже, ако не друго, това е вярно. Дори, когато бяхме наскърбени, ние пораствахме. Дори, когато ни болеше, пак се надявахме.
Дори когато се уморихме, пак се опитвахме.
Ние винаги ще бъде свързани заедно, като победители, не защото няма да загубим, а защото няма да сме разделени.
Писанието ни казва да си представим, че всеки ще седи под сосбтвената си лоза и смокиня, и никой няма да кара хората да се страхуват.
Ако трябва да живеем според собственото си време, тогава победата няма да омекоти острието, но във всички мостове, които направихме, това е обещанието, което трябва да изпълним – за хълма, по който се изкачваме. Защото да си американец е повече от гордост, която наследяваме.
Видяхме сила, която можеше да разбие нацията ни, вместо да я сплоти, можеше да унищожи страната ни като отложи демокрацията.
И това усилие почти успя. Но докато демокрацията може да се отлага временно, никога не може да бъде окончателно победена. В тази истина, в тази вяра ние имаме доверие. Защото докато ние гледаме към бъдещето, историята гледа към нас.
Това е ерата на изкуплението. Страхувахме се от измамата. Не се чувствахме подготвени да бъдем наследници на толкова ужасяващо време, но в него намерихме силата да създадем нова глава, да предложим надежда и смях на себе си.
И така, веднъж се запитахме – как бихме могли да надделем над катастрофата? А сега сме сигурни – как може катастрофата да надделее над нас?
Няма да се връщаме назад, а ще отидем към онова, което трябва да бъде, една страна, която има рани, но е цяла, добронамерена, но смела, свирепа и свободна. Няма да бъдем заблудени или спряни, или сплашени.
Защото знаем, че нашето бездействие и инерция, ще бъдат наследството на следващото поколение. Нашите грешки се превръщат в тяхна тежест. Но едно е сигурно – ако обединим милостта с мощ и мощта с правото, тогава любовта се превръща в нашето наследство и промяна, в рождено право за нашите деца.
И така, нека оставим една страна, по-добра от тази, която ни беше дадена. Всеки дъх от моите ударени от бронз гърди – ние ще издигнем този свят в един по-чуден.
Ще се изкачим по хълма, през ветровете, пътувайки на североизток, където нашите предци за първи път осъзнават революцията. Ще се издигнем от езерните градове на западните щати.
Ще се издигнем от изпепеления от слънцето юг.
Ние ще възстановим и възобновим всяко парченце от нацията, всяко кътче от страната ни, нашите хора различни и красиви, ще изплуват още по-добри и по-красиви.
Когато настъпи денят, ще излезем от сянката – без страх.
Новата зора цъфти, когато я освободим, ще има само светлина – само, ако сме достатъчно смели, за да я видим, само ако сме достатъчно смели да бъдем светлината.
Свободен превод: М.М.
