Актуално

На фокус

Politico: Световната продоволствена криза е на път да се задълбочи

Politico: Световната продоволствена криза е на път да се задълбочи

16.08.2022

Втори Фронт

171


Войната изостря кризата, която вече се подхранва от изменението на климата, нарастващите разходи за живот и повишаването на цените на торовете, което води до най-острата световна продоволствена криза от десетилетия насам. 

Споразумението, постигнато с посредничеството на ООН, за повторно отваряне на Черно море за кораби с хранителни продукти може да се окаже недостатъчно за облекчаване на положението на милионите хора, които се борят за прехрана в Африка, Азия и Близкия изток.

"Работя в този сектор повече от 15 години и за мен това е най-тежката криза, която сме виждали", казва Карин Смолър, изпълнителен директор на Центъра "Шамба" - мозъчен тръст, който работи за премахване на глада в световен мащаб.

Според доклад за 2020 г. на мозъчния тръст Ceres 2030, хуманитарните агенции се опитват да се подготвят за още по-критични нива на глад, тъй като са изправени пред недостиг от 14 милиарда евро годишно в разходите за продоволствена сигурност. Войната на Москва в житницата на Европа сериозно разклати световните пазари на храни, принуждавайки хуманитарните агенции да намалят хранителните дажби в страни като Йемен. Тридесет и шест държави разчитат на Украйна и Русия за повече от половината от вноса си на пшеница.

Специална работна група на ООН за справяне с кризата наблюдава над 60 държави, които изпитват затруднения да плащат за вноса на храни. Високите цени на енергията и нестабилността на пазарите на хранителни продукти оказват допълнителен натиск върху развиващите се страни, които изпитват недостиг на средства.

Тъй като все повече хора по света гладуват, целта на ООН за премахване на глада до края на десетилетието изглежда по-далечна от всякога.

Сушата е обхванала Африканския рог, поради което през следващите шест месеца около 26 милиона души в Кения, Етиопия и Сомалия са изправени пред недостиг на храна. Повече от 7 милиона животни вече са унищожени. В цяла Източна Африка около 50 милиона души са изправени пред остра продоволствена несигурност.

Ян Егеланд, генерален секретар на Норвежкия съвет за бежанците, съобщи в Туитър: " Глад, който може да бъде напълно предотвратен, заплашва региона на Африканския рог". Това е "мегакризата, за която никой не говори", каза той.

В Ливан, който също е голям вносител на руска и украинска пшеница, реалната инфлация на хранителните продукти достига 122%. По данни на Световната банка инфлацията на цените на хранителните продукти е висока в почти всички страни с ниски и средни доходи.

Това означава, че за хората е трудно да си позволят храна дори на места, където няма недостиг. Навсякъде хората плащат повече за стоки от първа необходимост - от Перу до Бурунди. Според Световната програма по прехраната, в условията на продоволствената криза рекордно висок брой от 49 милиона души в 46 държави може да изпаднат в глад или "условия, подобни на глад". Най-силно засегнатите страни са Етиопия, Нигерия, Южен Судан, Афганистан, Сомалия и Йемен, където 750 000 души са изправени пред глад и смърт, като 400 000 от тях са само в етиопския регион Тиграй, където продължава гражданската война.

Ниските валутни резерви затрудняват вноса на храни в Шри Ланка. Сваленото от власт правителство се опита да подобри кризата в платежния си баланс като забрани вноса на торове, което в съчетание с пълната забрана за използването им доведе до унищожаване на половината от оризовата реколта в страната.

"Миналата година вътрешното производство на храни рязко спадна, недостигът на горива силно затрудни производството, преработката, транспорта и търговията на дребно, а вносът на храни и горива е прекалено скъп", казва Шалмали Гутал, изпълнителен директор на мозъчния тръст Focus on the Global South.

Споразумението между Русия, Украйна, Турция и ООН за възобновяване на износа на храни от украинските черноморски пристанища помогна за известно облекчаване на пазарите. Цените на пшеницата се понижиха с 14,5% между юни и юли, окуражени от перспективата за износ на около 20 млн. тона зърно, блокирано в украинските силози.

Споразумението обаче започна да се осъществява бавно и колебливо след подписването му на 22 юли. Русия веднага удари с ракети пристанището на Одеса, а Украйна, макар и оптимистично настроена, че ще осигури така необходимите финансови облекчения за своите земеделски стопани, твърди, че има само "малък шанс" то да успее.

Около десетина кораба, които смело са преминали през морския коридор досега, са предимно такива, които са блокирани в Украйна от началото на войната, и остават огромни предизвикателства пред това да се накарат да пристигнат голям брой кораби, включително и тези, които са натоварени от ООН и носят хранителни помощи.

Дори ако Украйна и Русия изнасят с пълен капацитет, експертите се опасяват, че сделката може лесно да бъде анулирана. "Достатъчно ли е, за да се възстанови статуквото отпреди войната? Не", пишат през юли двама аграрни икономисти Джоузеф Глаубер и Дейвид Лаборд. "Една-единствена заблудена ракета може да накара застрахователите да се откажат да предоставят застраховки", смятат те.

Светът е затаил дъх.

"Все още не е ясно дали Украйна наистина ще успее да изнесе всичко, което трябва спешно да бъде изнесено", казва Доминик Цилер, вицепрезидент на Международния фонд за селскостопанско развитие (IFAD), агенция на ООН.

"Все още се опасяваме, че този недостиг на основни храни може да предизвика сътресения на стоковите пазари и да доведе до ново покачване на цените, което отново ще засегне най-тежко най-бедните хора в селските райони", каза той.

Гореща вълна

В много части на света се наблюдават екстремни метеорологични явления, които отчасти се дължат на изменението на климата. Екстремните горещини в Южна Азия и САЩ, сушата в големи части от Европа, Източна Африка и Китай, както и наводненията в Корея означават, че голяма част от реколтата загива, което оскъпява наличната храна.

"Бих отбелязала, че като цяло световните запаси от зърнени и маслодайни култури са ограничени и това е част от историята с инфлацията на храните", казва Робин Андерсън, която представлява земеделската индустрия в Комитета за световна продоволствена сигурност към ООН. Предвижда се производството на пшеница през 2022 г. да намалее за първи път от четири години насам.

"Необходимо е селското стопанство да работи с всички сили на всички континенти през цялото време, защото изменението на климата винаги ще означава, че някой се бори", твърди тя.

Скокът в цените на торовете също оскъпи отглеждането на храна. Служител на ООН предупреди, че кризата е "огромна" и заплашва да удължи кризата с глада, ако земеделските производители по света разпространяват по-малко от химикалите, повишаващи добивите, за да спасят печалбите си. Цената на торовете беше висока още преди Русия да нахлуе в Украйна, но поради зависимостта на индустрията от природния газ, който също скочи след войната, тя се повиши още повече.

"Скокът на цените на торовете и опасенията за наличностите хвърлят сянка върху бъдещите реколти и по този начин рискуват да задържат цените на храните на високи нива за по-дълъг период от време", казва мозъчният тръст IFPRI.

Появиха се множество международни политически инициативи за справяне с кризата, включително от страна на Франция и Германия, но експертите смятат, че те няма да бъдат ефективни без сериозна финансова инжекция.

"Всички те са наистина добри инициативи. Не е ясно дали ще има допълнителни средства", казва Смолър от центъра "Шамба".

Световната продоволствена програма е събрала тази година от дарения 8 млрд. долара, но се нуждае от общо 22 млрд. долара.

Ако парите постъпят, спешната помощ може да помогне да се предотвратят най-тежките последици от кризата с глада през тази година, но експертите казват, че светът се нуждае от системна промяна.

"Когато има криза, винаги има готовност за оказване на спешна помощ, която няма да създаде устойчиво развитие, но ще предотврати смъртта на хората", казва Зилер от IFAD. "Когато става въпрос за създаване на устойчивост, за финансиране на дългосрочно развитие, е по-трудно да се мобилизират средства." 

БГНЕС

Свързани статии