Актуално

На фокус

Новият героичен идеал "Остани си вкъщи!" или защо страхът не е подвиг

Новият героичен идеал

28.12.2020

Андрей Зафиров, ученик в VIII клас

10769


Първото и най-важно свойство на героя е, че той не си стои вкъщи. Всеки подвиг е свързан с напускането на дома, на познатото, на родното. Никой разказ за човешко постижение не започва с думите „и той спаси всички, като си остана у тях.“ Нашите герои – измислени или реални, Хектор, Ботев, Гагарин, са напуснали сигурността, за да направят нещо опасно, страшно и с ясното разбиране, че вероятно ще загубят живота си. Вярвам, че всеки, видял за първи път паметника в Докторската градина е останал потресен. Име до име, стотици лекари, загинали за Освобождението на България. Подвигът на тези незнайни хора, умрели на чужда земя, воювайки за чужди хора, ни е близък до днес. Защото жертвата е огромна, а тези лекари са герои.

Какво ли би казало 16-годишното английско момче, затънало до гърдите в кал в окопите на Сома, ако ни чуе как днес говорим за „първа линия“? Ние сме „на фронта“, пандемията е „война“, а в ролята на врага застават другите хора, защото се борим срещу нещо невидимо. Не ходим на училище. Не излизаме с приятели. Не посещаваме концерти, театър, спортни събития. Отбягваме струпванията на хора. Но това не е проблем, защото следваме новия героичен идеал: “Остани си вкъщи! #БЪДИСУПЕРГЕРОЙ“

Първото и най-важно свойство на героя е, че той не си стои вкъщи. Всеки подвиг е свързан с напускането на дома, на познатото, на родното. Никой разказ за човешко постижение не започва с думите „и той спаси всички, като си остана у тях.“ Нашите герои – измислени или реални, Хектор, Ботев, Гагарин, са напуснали сигурността, за да направят нещо опасно, страшно и с ясното разбиране, че вероятно ще загубят живота си.

Вярвам, че всеки, видял за първи път паметника в Докторската градина е останал потресен. Име до име, стотици лекари, загинали за Освобождението на България. Подвигът на тези незнайни хора, умрели на чужда земя, воювайки за чужди хора, ни е близък до днес. Защото жертвата е огромна, а тези лекари са герои.

Не мога да кажа същото нещо за лекарите, които дойдоха на спешното обаждане за дядо ми с 8 часа закъснение, незаинтересовани и жестоки. Не мога да кажа същото за така наречения „Генерален щаб“, машината за пропаганда на страха, която властите използват, за да държат населението в подчинение, макар да е очевидно, че не знаят какво правят. Машината работи толкова добре, че успя да превърне децата от любимци във врагове.

Aз вече не съм момче, което върви по улицата, а заразоносител.

Страхът наистина е нещо естествено и няма как да го отречем. Смелостта обаче не означава липса на страх, а неговото преодоляване. Хектор може да си остане при Андромаха. Той се колебае и знае, че ще умре от меча на Ахил. Но Хектор е герой. Герой е този, който преодолява себе си, който надделява над страха си.

По този начин ние сме управлявани от терористи (от латински terror – страх). А какво е бъдещето на един свят, където страхът се представя за героизъм, можем само да си представяме. Животът е, разбира се, най-ценното нещо. Но ако не си готов да го жертваш за нищо – не е много ясно за какво го живееш.

Свързани статии

ICDSoft хостинг компания