Актуално

На фокус

Нови скандали в Центъра за настаняване от семеен тип в село Дрен

Нови скандали в Центъра за настаняване от семеен тип в село Дрен

26.06.2022

Жулияна Стоянова Кръстева

1719


Когато егото и личните мотиви изместят професионалните задължения и моралната отговорност, страдат хора. В случая - страдат деца. 
Деца, ощетени един път от съдбата, а днес и от директора на Център за настаняване от семеен тип, в който живеят. 

Историите там не са от вчера или днес, не са една или две. 

Страхът, който се промъква и преминава в мълчание е заложен в тях още преди да бъдат настанени там, но вместо спокойствие, подкрепа и разбиране, те срещат студено отношение, вулгарни думи и липса на загриженост. 

Зад добре осигурената материална база на дома в село Дрен се крият истории, които започнаха да излизат наяве, след като Денис - вече бивш обитател на центъра, остана без покрив над главата след завършването си. 

Нека припомним: 

"Миналия четвъртък ме викнаха и казаха: "Денис, имаме лоши новини за теб". Попитах какви и те казаха, че е спряно финансирането в общежитията и няма как да отида. Проблемът е, че ми се сервира всичко това в последния момент и съм с вързани ръце. Седнах с директорката да поговоря относно излизането ми и тя въобще не се отнесе сериозно към това. Понеже аз я накарах, звънна на някои ЦНСП в София, ударихме навсякъде на камък и казаха, че навсякъде е заето и няма как да ме вземат", сподели Денис.

Да, по закон, след завършването си, Денис трябва да напусне дома, но тук идва мястото за въпрос от човешка и морална гледна точка, как след 6 години под нейна опека и закрила, директорката позволява младото момче да изпадне в немилост. 

Отговор на този въпрос няма, няма и на това, защо всичко е оставено за последния момент, след като нормативната уредба има заложен алгоритъм, който явно не е бил следван по ред причини. 

С такива плакати и надписи хората от селото изразяват възмущението си към директорката на дома в село Дрен


Та да, днес Денис не е на улицата благодарение на добри хора и на кмета на Перник, но се оказва, че той не е добре дошъл в дома, в който са неговите братя и сестри по съдба. Там не са добре дошли и благодетелите и спонсорите, които искат да помагат на децата. 

Денис, Лидия Георгиева, Митко Василев, младо семейство от Перник – това са само някои от хората, за които има „издадена забрана“ да посещават дома и децата от няколко дни насам. Поводът „Лични мотиви и его“…


Въпреки, че Митко изпраща своята подкрепа по всевъзможни начини от Англия и с помощта на приятелите си от България, той не е добре дошъл там. Лидия също, била в „конспирация с останалите“ и за това нямала работа там. Денис бил нахален и следователно  изгонен с „издадена забрана“ от дома, в който е прекарал повече време и от самата директорка. Да, звучи нелепо, колкото и нелепо е държанието на самата г-жа Ивчева. 


Тук е моментът, в който се обръщаме с апел към кмета на Радомир, този на Перник,  Държавната агенция за закрила на детето или друга отговорна и правоимаща институция,  да бъде извършена  проверка в дома, ръководен от г-жа Сашка Ивчева.


Направихме опит да потърсим за коментар и самата нея, но без успех. Надяваме се, че тя ще обясни, защо се налага децата да търсят помощ и подкрепа от външни за дома лица и защо са подложени на унижение и тормоз, които ясно звучат на направени записи с цел защита.  


„Оставете ни нас, отношението и към нас не е важно. Но това, което има към децата и то не само тя - е недопустимо.  За да не са обвинявани в лъжа, някои деца дори правят записи на истеричните и крясъци, заплахи и викове към тях. Но все пак са деца, нямат никой зад тях и ако не им се обърне внимание, тази институция ще ги смачка и то само за това, че не е управлявана адекватно. Някои от разказите им са толкова страшни, че чак не искам да вярвам, че са истина. За момче, което вече не е в дома, но е било пребито на пътя между Радомир и Дрен пред погледа й; Оплаквания от страна на момиче, че е било опипвано от мъж извън дома, а мерки не са взети, дори думите на директорката, които ги има на запис са „ти за едно дупе ли си“; Обиди и подигравки от страна на шофьора, назначен към дома, и за който няколко души свидетелстват, че сяда зад волана след употреба на алкохол… Трябва да се намеси някой! Кмет, община, социални служби - който и да, но тези неща не трябва да се замитата под килима.“, коментират дарителите. 


Очаквайте и още от разказите на бивши обитатели на дома, които вече не изпитват страх и зависимост, за да признаят за това, което са били принудени да преживеят.

Свързани статии