Актуално

На фокус

Най-добре за България е Петков да пусне Македония и да си ходи

Най-добре за България е Петков да пусне Македония и да си ходи

15.06.2022

Явор Дачков

588


Мисля, че това което се случва в момента, е следното: Кирил Петков се опитва да се измъкне от ангажиментите, които е поел към САЩ и ЕС, да пусне Северна Македония, като прехвърля отговорността към парламента, заобикаляйки Външно министерство.

Понеже има натиск и конкретни предложения от Макрон, той не оставя на Външно да ги отреже, както би следвало, защото официалната политика на България не е променена, а ги прехвърля в Народното събрание.

Така се опитва да спечели и в двата случая - ако парламентът приеме да пусне Македония (натиск от американското посолство е оказван върху всички, с изключение на "Възраждане"), той ще е изпълнил ангажиментите си към Запада, без да инкасира лична щета от предателството.

Ако парламентът отхвърли предложението, ще си измие с него ръцете пред САЩ и ЕС. Ако го беше оставил на Генчовска - то щеше да бъде отхвърлено, защото ИТН са против, но отговорността пред Запада щеше да е на Петков. Нямам никакви съмнения, че той и Весела Чернева се опитват от месеци да вдигнат ветото, противно на това, което Петков говори публично.

Извън всички свидетелства, доказателства, паметни бележки и собственоръчно начертани от него схеми (листчето, което показа Балабанов) има един много прост начин да се ориентираме в това. Темата "Северна Македония" нямаше да присъства въобще в българския дневен ред. Петков просто щеше да каже, че докато македонците не изпълнят договора си, няма да ги пуснем и точка. Нямаше нужда от никакви КСНС, допълнителни решения и препотвърждаване на вече заявени позиции, ако българският премиер беше твърд и неотклонен по този въпрос. Проблемът дойде от разминаването между думите и делата му. Поема ангажименти към Запада, които после не може да изпълни, а целият ажиотаж по този въпрос се случва, за да остане и вълкът сит и агнето цяло. Хем да пуснем Македония, хем Петков да остане премиер. Трудно за изпълнение упражнение.

Моето мнение е, че от политическа гледна точка най-добре ще бъде България да пусне РСМ, което означава моментална оставка на Петков и да продължаваме напред без "Промяната" и с поредния национален срам, предизвикан от собствената ни слабохарактерност, непостоянство и липса на политически професионализъм у българските лидери. За съжаление, историческата истина по този въпрос я пропиляхме сами в продължение на години непоследователност и хаотични действия. Западът не ни е виновен, че не можем да преследваме националния си интерес. От гледна точка на сегашния политически момент обаче, този интерес повелява да спрем да се държим неадекватно, потъвайки в още по-тежка изолация и политическа маргинализация. И задълбочаването на тоталното отчуждение на македонците от родината им България. Че кой истински родолюбец иска това? И кой няма да прости на детето си пубертетските му опити за еманципация и демонстриране на характер и отхвърляне на авторитет. Държим се като ужасните родители. Вместо бащински и всепрощаващо да се отнасяме към тях, както и да им бъдем политически ментори (само Костов го постигна за малко с Любчо Георгиевски), ние ги оставихме да се отчуждават заради собствената ни незаинтересованост и безразличие, редувани с патриотарски избухвания по конюнктурни политически причини, най-често преди избори.

България никога не е проявявала памет за собствените си национални герои, не знае къде е гробът на Левски, а в Софийските гробища е пълно със запуснати паметници на велики българи, които никого не интересуват. За нас паметта е идеологическо и плитко емоционално преживяване по повод на някакви дати от календара, а не органично и ежедневно усилие, което изисква грижа. Да не забравяш е сериозно,  да си спомняш от време на време не е. Паметта никога не е била силната ни черта, а моментните ѝ избухвания по повод на Македония са по-скоро комични, отколкото сериозни. Мисля, че македонците отчаяно не искат да се нарекат българи, защото много добре знаят, че са такива. Вместо да емигрират по света, си правят държава, измислят си история и идентичност, само и само да нямат нищо общо с корените си, защото собствената им рода̀ ги е потресла с нещо. Впрочем българските емигранти по света никъде нямат здрава и сплотена общност. Бягат по света от другите българи, а не толкова от копнеж по по-висок стандарт. В този смисъл вменяването на вина на Кирил Петков не е много справедливо. Той е лекомислен бизнесмен, който подходи недодялано по този въпрос. Реши да го изтъргува за лична облага, както би продал земя на Околовръстното, но това му е капацитетът. В негова защита ще трябва да признаем, че проблемът е наследен, а всеки на неговото място щеше да търси начин веднага да пусне Македония. Слави Трифонов просто я използва като повод, за да се откачи от потъващия кораб.

От политическа гледна точка най-големият грях на Петков по този въпрос е, че вкара клин в българската позиция, разруши единството и я отслаби. Като сме взели едно решение (независимо какво е то), трябваше да го следваме докрай и да го търгуваме за постигането на политически, национални интереси, за да имаме тежест като страна. Заради Петков и лекомислените му обещания зад кулисите сега изглеждаме слаби, раздвояваме се и излъчваме различни послания като държава. А такива никой не уважава. Накрая ще стане като в старата поговорка - хем ще пуснем Македония, хем тя ще ни мрази, а Европа презира, хем и историческата истина ще е забравена от всички, а ние ще забравим този срам, за да отворим място за нов, както казваше един типичен българин с прякор Батето.

Свързани статии