Актуално

На фокус

На финала: Триото се ожени за кака, веднага вот никой не иска

На финала: Триото се ожени за кака, веднага вот никой не иска

20.12.2020

Гласове

396


Една философска сентенция твърди, че всичко тече и всичко се променя. Далеч по-малко известна постановява, че нищо не тече и нищо не се променя. Философията е красива наука, защото обхваща света, едновременно потвърждавайки и отхвърляйки всичките истини в него. Точно в този диапазон на абсурда се намира целият ни живот. За да определят кое е истина и кое не, хората си служат със субективно възприятие, предимно повлияно от емоции. И така стигаме до политиката, в която досущ като спортната запалянковщина страстите пречат да се забележат фактите. Пример е и българската, в която желанията, фенщината и омразата замъгляват ясни като бял ден неща.

Повод за тези мои размисли са протестите срещу Бойко Борисов, които България преживя тази година. Сега, след като те отшумяха и се разпиля димът от хаоса, стават видни доста неприятни истини за тях. Те бяха известни на мислещите хора още от самото начало, но в еуфорията мнозинството бе или сляпо, или отказваше да ги приеме. Но ето че времето все пак е най-големият мъдрец, от дистанцията му заблудите лъсват. Това, което мнозина считаха за лъжа, например на 1 септември, днес е трудно опровержим факт:

„Отровното трио” не се оказаха някакви партийно необвързани граждани,излезли от името на възмутената маса, а аватари на Мая Манолова и кръжеца около нея. След като положи всички усилия „да не допуска партии” на трибуната на площада, а после разиграваше циркове по „обединение на опозицията”, накрая то пристана на Манолова чрез предизборен съюз. Триото ще попадне в листите ѝ, в тях ще се излее популярността му, която събра – изящно проста игра. Но всичко това е напълно естествено, след като триото работеше за Манолова и на местния софийски вот. Само неподправена глупост може да пренебрегне факта, че бившата социалистка разчиташе на тяхната подкрепа в кметската  кампания. Още повече, че триото публично я подкрепи тогава. Но мнозинството българи не проумяха обвързаностите, дори след като в серия интервюта триото раздаде индулгенция на Манолова за грешките ѝ преди години. Сега те отново са официално заедно, кръгът се затвори. „Кака се ожени”, гласи един стар виц.

Никой никога не е искал предсрочни избори.

Абсолютно всички опозиционни политически сили поискаха по време на протестите незабавна оставка Борисов и вот веднага. След като целта не бе постигната, сега, в началото на декември, Румен Радев обяви, че изборите ще бъдат проведени на възможно най-ранната дата – 28 март. И изведнъж президентът бе залят с гняв от опозиционния мейнстриим – трябвало първо да чуе партиите, да се съобрази с коронавируса и т.н. Сякаш през есента не се знаеше, че предстои епидемия. Дори на Христо Иванов от „Демократична България” 28 март не му се стори добра дата, макар да липсват особени причини да е против. Как така всички настояваха за „Избори веднага!”, а не са съгласни сега с Радев да са веднага? Къде са им кандидатите на тия опозиционни партии? Ако наистина са желали избори през октомври например, имаше ли една поне една стартирала номинационна процедура септември? Истината е, че никой никога не е очаквал предсрочни избори, а и не ги е желал. В момента около датата лъсват дребните сметки за организационно партийно състояние, мотивацията на електората и т.н.

„Демократична България” остана далеч от принципността.

Не е изненада, но политическата сила с най-големи претенции за принципност не направи и крачка към нея. По тази причина след серия рейдове срещу Доган по крайбрежието, за шест месеца Христо Иванов не отиде пред вилата на Прокопиев в Созопол. Пеевски, Доган и Русия си остават темите на „Демократична България”. Цацаров беше лош и свързан с Русия, Гешев също е лош, но ни думичка за връзките му със САЩ, как Вашингтон го назначи – това е „принципността” на коалицията. Така протестът просто се оказа инструмент за разчистване на сметки на едни сили срещу други. Естествено, „Демократична България”, Манолова и всеки друг имат право да избират целите, за които работят. Но нека издигат собствените си партийни знамена по площадите. Думичката „партия” обаче е мръсна у нас в последните години. И по площадите те развяват националното знаме, за да кълвят шараните, че се преследват национални, а не тесни интереси.

Автобусите, без които нищо не става.

Отвратително е да се наблюдава как за едно уж заклеймено явление се затварят очи - извозването на активисти с автобуси. Присмех и обиди отнесоха през лятото и членовете на ДПС, бранещи своя султан край сарая, и на ГЕРБ при контрамитинга. Само че и „светлите сили” извозват с автобуси, за което симпатизиращите им медии и привърженици мълчат. Автобуси на ГЕРБ и Реформаторския блок сновяха при протестите срещу Орешарски. Автобуси имаше и сега – на партия „Възраждане”. Но интересният момент е, че без тия автобуси настоящият протест щеше да си остане безобиден хепънинг. Ако изключим внедрените агитки, за властта бе истински опасно единствено когато организираните отряди на „Възраждане” щурмуваха полицейските коли и барикади. „Възраждане” обаче е необичана от другите партии, остана изолирана, така площадът се самолиши от заряд. Силите на „жълтопаветниците” стигат единствено за сбирки пред БНТ и последваща хайка срещу жени. Днешната равносметка е двойна – колко точно струва този протест, в който „Възраждане” му върши основната работа, и как така останалите се разграничават от единствената ударна сила? Знаеше ли какво точно иска протестът?

Защо си с шапка, защо без.

Щеше да бъде прекрасно, ако протестът преследваше целта си без съпътстваща читалищна самодейност. Нямам предвид хореографията с яйца, портокали, народни песни и т.н., а исканията му. Целта бе ясна – оставка на Борисов и Гешев. Нямаше нужда да се горят маски, защото те ограничавали свободата, а после да се протестира защо при слободия е изтърван короноваруса. Нямаше нужда да се иска Велико Народно събрание, след като два дни по-късно Борисов го поиска и демонстрантите се разграничиха от себе си. Такава детска градина би отблъснала всеки сериозен човек, дори да е върл враг на Борисов.

Естествено, може да се направят още много равносметки. Двуличието тепърва ще става видно с приближаването на изборите. Има и една енигма в аванс: 

иска ли наистина оставка на Борисов дубайският изгнаник Васил Божков.

През цялото време той се държеше като шахматист, който не целеше да матира царя, а просто да обере фигурите му. Още в началото Божков получи оставката на финансовия министър Владислав Горанов. Наскоро пък някак между другото мина новината, че е започнал да печели делата за отнетите лицензи. Божков засега е цялостно неясен, видно е единствено, че партията му „Българско лято” е пълен кьорфишек.

В заключение ще кажа, че всичко това не означава, че Борисов е по-добра стока и не бива да бъде свален. Но дава представа какъв точно материал бе „изправен” срещу него, каква пиеска разиграха режисьорите на протестите. Философското обобщение гласи, че материята се променя, но духът остава еднакъв във всичките й форми.

Източник: Гласове

Свързани статии

ICDSoft хостинг компания