Актуално

На фокус

Меката зима в Европа: Икономия на енергия и проклятие за фермерите

Меката зима в Европа: Икономия на енергия и проклятие за фермерите

16.01.2023

Втори Фронт

114


Ако зимата е топла, фермерът ще бъде беден ... така гласи една стара немска поговорка. Рекордно високите температури в Европа през този месец помагат да се предотврати енергийната криза. Но и не вещаят нищо добро за фермерите и цените на храните.

В седем европейски държави на Нова година бяха отчетени най-високите януарски температури, като в някои части на Полша те достигнаха почти 20 градуса по Целзий, а в Испания - над 25 градуса.

Това не само тревожи климатолозите, но и фермерите в много части на Европа. Най-голямата асоциация на земеделските производители в Италия, Coldiretti, предупреди, че без сняг селските райони страдат.

Меките температури доведоха до намаляване на цените на енергията, което е добра новина за потребителите, които бяха засегнати от нарастващите разходи след нахлуването на Русия в Украйна и санкциите на ЕС в отговор, които предизвикаха хаос на енергийния пазар в региона.

Топлата зима обаче рискува да намали добивите в момент, когато земеделските стопани вече се борят с недостига на торове - още едно последствие от войната - и все още не са се възстановили от сушата през миналото лято. Това оказва натиск върху растящите цени на хранителните продукти в региона, които се задържат на рекордно високи нива, дори когато общата инфлация намалява.

Според последните изследвания на Пол Грифин, професор във Висшето училище по мениджмънт към Калифорнийския университет, който е изследвал икономическото и финансовото въздействие на екстремните климатични условия, когато температурите се повишат твърде много, това води до повишаване на цените на храните.

В германската провинция Саксония-Анхалт, където Карл-Филип Бартмер се занимава със земеделие, температурата се е повишила от минус 20 градуса по Целзий до плюс 17 градуса в рамките на две седмици през декември.

"Никога досега не съм преживявал подобно нещо", казва 33-годишният мъж. "Това е пълна лудост."

Основните опасения на Бартмер са, че променливите температури ще подлъжат посевите му от зимна пшеница и ечемик да покълнат рано.

Тези току-що поникнали или "горди със зимата" култури, както ги наричат, са по-уязвими към измръзване - което няма значение, ако меките температури продължат. Всъщност ранното поникване може да помогне на фермерите да получат преднина.

"Но проблемът е, че зимата не е свършила", казва Бартмър.

Според прогнозите през следващата седмица в северозападната част на Европа температурите ще паднат под сезонните норми.

Скоро студеното време отново ще засегне и Източна Германия, казва Бартмер. Когато това се случи, той се опасява, че може да загуби до 70 % от посевите от зимен ечемик и пшеница, засети на неговите 3000 хектара земя.

"Като фермер не можете да вземете никакви мерки, за да намалите вредите, просто трябва да се надявате растенията да са достатъчно силни", казва той.

Според Ханс-Мартин Фюсел, експерт по уязвимостта и адаптацията към климатичните промени в Европейската агенция по околна среда, плодовите култури, като ябълки, круши, сливи, кайсии, череши и грозде, също са особено уязвими към щети при измръзване.

Най-големият проблем според експертите е, че обширни европейски земеделски земи разчитат на водоизточници, които се пълнят от топенето на снеговете.

Снегът е много добър за напояване на почвата, защото покрива земята и се топи малко по малко, така че водата се абсорбира бавно и за дълъг период от време. За разлика от това, проливният дъжд често се стича от повърхността - особено когато пада върху суха земя, която е по-малко способна да абсорбира вода.

Липсата на сняг през миналата зима доведе до пресъхване на най-голямата река в Италия - По, която минава през селскостопанския център на страната.

Последвалото горещо лято задълбочи проблема, тъй като Адриатическо море се върна в долното течение на река По и напълни напоителните канали със солена вода, която вреди на посевите и почвите.

В цяла Европа 2022 г. е втората най-гореща година в историята. На много места тя беше и най-сухата. В Италия са паднали 30% по-малко дъжд и сняг от историческата средна стойност от 1991 г. насам, изчисляват специалисти.

Сега, когато полетата в страната са останали сухи от лятната суша в Европа, а водните нива на големи езера като Гарда и Комо са намалели повече от два пъти. Италианското селско стопанство се нуждае от сняг, казва Паоло Ди Стефано, ръководител на брюкселския офис на фирмата Coldiretti. Но тази зима заради високите температури рискува да се повтори предходната година.

Точно това се надява да избегне Алесандро Калканьо, оризопроизводител от долината на река По в Северна Италия. През 2022 г. добивите му са намалели с пет процента, казва той.

Дъждовете през последните няколко месеца на годината са дали известна надежда. Но високите зимни температури могат да доведат до провал, тъй като липсата на сняг рискува да ограничи водните запаси за предстоящия сезон, обясни той.

Комбинацията от намаляващи добиви и нарастващи разходи в стопанствата означава по-високи цени за потребителите.

"И ако цените на храните се повишат, това е много вероятно да доведе до тежка инфлация", казва Грифин, чието изследване показва как, когато температурите в Европа надхвърлят определена граница, бизнесът като цяло страда, тъй като производителността и продажбите намаляват.

Допълнителен натиск върху цените на хранителните продукти оказва несигурността, породена от изменението на климата, тъй като в Европа не само става по-топло, но и климатичните условия стават по-непредсказуеми, казва Грифин. Изправени пред тази ситуация, земеделските производители и други фирми от веригата за доставка на храни се стремят да създадат парични резерви, за да се предпазят от повишения риск.

Непредсказуемостта оставя много фермери, свикнали да планират годината си според сезоните, без „пътна карта”.

--------------------------------------------------------------------------

Сюзън Саваж, „Политико”

Източник: БГНЕС

Свързани статии