Актуално

На фокус

Край на една епоха

 Край на една епоха

09.09.2022

Тихомир Чергов

395


Клишето тая вечер е "край на една епоха". Като почти всяко клише, то е истина, обаче мнозинството от ползващите го не осъзнават контекста зад него и не разбират добре защо е истина. Ползват го автоматично, без да го разбират.

Смъртта на Елизабет Втора е наистина край на една епоха, защото с нея си отива последната автентична консервативна институция на Запад, която още не е овладяна от либералите-глобалисти. 

Доскоро бяха две: британската монархия и католическата църква. Католическата църква беше бавно овладявана (например чрез агентчето на ЦРУ Йоан Павел), но окончателно падна при аржентинския папа-еретик. След смъртта на Елизабет Втора вече и последния бастион на консерватизма в западния свят падна. 

Елитарността на монахрията е много по-различна като същност и принцип от светската елитарност. 

Основната разлика е, че при монархията елитарността не идва от парите и политическата власт, а от класата, обноските, обучението и възпитанието. Всякакви случайни и дори посредствени (но много комбинативни) хора са ставали милиардери или са получавали огромна политическа власт: арабски петролни шейхове, айти нърдове, сенчести източноевропейски олигарси, всесилни диктатори. Докато монархът цял живот, още от най-ранно детство е обучаван как да бъде истински елит: като образование (с много силен акцент върху философия, религия, етика, естетика и история), обноски, етикет, духовност, комуникация. 

В това отношение Елизабет Втора беше последният истински и автентичен монарх, който напълно въплъщаваше смисъла на тази институция. 

След нея вероятно идва пълно разложение на ценностите на тази институция - прелюбодейци, педофили (присъствали на оргии на островчето на Eпщайн), "мъже" в кавички под чехъла на холивудски курви.... Хора, тотално омешали се и подчинени на онзи светския елит с парите и политическата власт. "Монарси" само на думи. 

А монархията означава традиция, идентичност, чувство за принадлежност, връзка между миналото, настоящето и бъдещето. Като котва, която те държи до брега и пречи на океана да те завлече. Обратното на монархията е глобализацията и безличния либерален космополитизъм - пълната атомизация на индивида и изолацията му от неговото минало, идентичност, вяра, история. Котвата я няма и корабът се лута загубен хаотично из морския безкрай. 

Затова смъртта ѝ и фактическата кончина на британската монархия като консервативна институция е загуба за всеки консервативен човек, дори тези, които считат Британия за исторически противник.

А най-циничното и грозно нещо е как либералите успяха в последните десетилетия от живота ѝ, включително и в смъртта ѝ,  да я превърнат в перверзен  "маркетингов" тотем на либералния консумеризъм. За тях Кралицата не беше символът на традицията, религията, нацията и консерватизма (които те презират и искат да разрушат), а поредния хитов маркетингов продукт - нещо като филм на "Марвъл" или концерт на U2. Да отидат през уикенда на "ивент" пред Бъкингамския дворец след седмицата в офиса, там да си накупят артикули и продукти за консумация, да се снимат за социалните мрежи от "популярния ивент" - и да подържат илюзията си, че животът им има смисъл и щастие. 

Най-силно и лицемерно за Кралицата жалят най-гнусните глобалистко-либерални медии, които през цялото си съществуване работят усърдно за унищожаване на всички ценности и идеали, които тя лично и институцията ѝ представляваха и защитаваха. 

Също така най-силно парадират със "скръбтта" си за Елизабет Втора хора, които отявлено мразят традициите, консерватизма, историята, религията и нацията. За тях кралицата е просто едно CELEBRITY. Все едно смъртта на Мерилин Монро или Майкъл Джексън. Типично за деградиралия либерализъм: да овладееш, обезсилиш и накрая унищожиш една консервативна институция, след което да я превърнеш в маркетингов продукт за "консумация" и правене на пари. 

П.П. Картината е от 1955 и е на Pietro Annigoni.

Свързани статии