Актуално

На фокус

Клетвената реч на президента Петър Стоянов, 19 януари 1997 година ВИДЕО

Клетвената реч на президента Петър Стоянов,  19 януари 1997 година ВИДЕО

19.01.2021

Нери Терзиева

973


Студентите ми тази година са родени 1999-2000 година, трети курс са. Припомням тази реч заради тях. Зная, че ще им прозвучи познато. И че тяхната воля за промяна е по-голяма от нашата.
Съдбата ми помогна, стоях цял мандат на крачка зад най-достойния - Петър Стоянов, президент на Републиката, избран от 2 500 000 български граждани.

Клетвената реч на президента Петър Стоянов,  19 януари 1997 година:

Уважаеми господин Президент, уважаеми господин Министър-председател в оставка, уважаеми господа министри в оставка (правителството на Жан Виденов - бел.ред.), уважаеми госпожи и господа народни представители, Ваши Превъзходителства,

Скъпи мои съотечественици!

Току що се заклехме в Конституцията на Република България, защото спечелихме изборите по волята на 2,5 милиона български граждани. Те гласуваха за нас и аз им благодаря от сърце. Сега обаче, произнесъл клетвените думи, имам по-голямо основание от всякога да заявя това, което повтарях през цялата предизборна кампания: президентът е на всички българи, президентът е на България!

Преди 10 месеца, когато взех решението да се кандидатирам за президент, бях изправен пред много въпроси. Трябваше да намеря техния отговор, защото преди да посочиш пътя на другите, трябва да си го намерил сам.

Онова, което ми даде кураж да се кандидатирам, бе убеждението ми, че съм свободен и същевременно ангажиран човек. Свободен от предразсъдъците на миналото и ангажиран с проблемите на днешния и утрешния ден. Това ми дава право да кажа, че ще положа усилия политиката да се прави така, че хората в България да се чувстват уверени и достойни.

Аз зная колко важно е днес това за всеки един от нас. Ние можем да го постигнем, ако обединим своите усилия с усилията на всички европейски народи, ако осигурим на българското стопанство развитие съобразно европейските и световни стандарти, ако гарантираме върховенството на закона над всякакви частни и групови интереси. Защото народът е силен там, където е силен законът.

През последните дни законодателният орган на България е в центъра на общественото внимание. Всички видяха и осъзнаха, че в паметната нощ на 10 срещу 11 януари беше наранена сградата на Народното събрание. Но сякаш малцина си спомниха, че през последните години, за съжаление, беше нараняван неведнъж и духът на българския парламентаризъм.

Парламентът на една държава не се гради от тухли и вар, а от съгласието между управляващи и управлявани. Именно това съгласие беше разрушено. Последните дни ни помогнаха да видим още нещо, което усетих и по време на предизборната кампания. То е, че в България има една нова воля - волята за промяна. Тя изведа хората на улицата. Българският народ беше достатъчно търпелив, за да поиска тази промяна едва сега. Но я поиска особено категорично. Въпросът е: готови ли сме ние, българските политици, да осъществим такава промяна. Сега хората искат това, което не получиха през 1990 г. Първо, истински пазарни реформи и възможности за индивидуално развитие и мотивация за труд тук, в България.

Второ, отговорни политици, които да управляват страната. А това означава, че онези, които я ограбват, които злоупотребяват с властта, трябва да бъдат наказани. И трето, ясна идея за това къде сме, накъде искаме да върви България сега, догодина, след десет години, през следващия век,

Ние, уважаеми госпожи и господа, днес трябва да изберем, веднага, незабавно, между илюзиите на миналото и предизвикателствата на бъдещето. Убеден съм, че занапред българското общество и българските политици трябва да водят открит и честен диалог по всички важни въпроси. За мен е неприемливо съдбата на България да се решава на кръгли маси или среднощни заседания с неясна легитимност. Важните проблеми на България трябва да се решават от Народното събрание, от правителството на страната, от президента на републиката пред очите на целия народ. Това е почтената и националноотговорна политика. Другото, уважаеми госпожи и господа, е политическо хитруване. А политическото хитруване е като днешната българска петолевка - с нея вече не може да се купи нищо.

Нямаме време! Трябва да направим верния избор - да изберем европейския тип цивилизация, да изразим волята си и да изградим предпоставките за интегрирането ни в Европейския съюз и НАТО. Не ще се уморя да повтарям: погледнете страните, в които емигрират децата ни. И ако всичко друго изглежда на мнозина доста абстрактно, то бъдещето на децата винаги е било основна грижа за нас, българите, А те, децата ни, вече посочиха каква да бъде България. Ако искаме децата ни да останат при нас и да работят за страната ни, трябва да им предложим общество, в което те мечтаят, в което те искат да живеят. Трябва да им помогнем да изберат България!

Днес се обръщам към вас, убеден че страната има нужда от предсрочни парламентарни избори и нов обществен договор. Избори, които ще донесат повече съгласие в обществото. Избори, които ще позволят на новите управляващи, заедно с хората, залели улиците и тези, които са по домовете си, да осъществим болезнените, но спасителни икономически реформи,

Убеден съм, че преди това обаче е необходимо национално съгласие между основните политически сили за пазарни реформи и излизане от кризата. Съгласие по въпросите за въвеждане на валутен борд, на финансовата стабилизация и реалната структурна реформа. Хората по улиците подсказаха на нас, политиците, какво трябва да се прави. Те са там, защото са отчайващо бедни. А са отчайващо бедни, защото през последните години в България има само имитация на реформи, съчетана с корупция и високомерно незачитане на общественото мнение. Хората ще се прибесат по домовете си тогава, когато ние, политиците покажем, че сме ги разбрали.

Две неща вече не са възможни след последните събития в България: да не забелязваме какво става около нас и да вземаме решения единствено на основата на договаряния сред политическия елит. Общественият договор, който трябва да се сключи днес, не е дори между една партия и друга партия; той трябва да бъде между управляващите и гражданите на България.

България иска избори час по-скоро. България трябва да получи тези избори, Ние повече нямаме право да пропиляваме гигантската човешка енергия. Аз съм сигурен, че хората няма да ни позволят каузата на България да се провали отново. И ако сега сме свидетепи на упадъка на българската икономика, новината, уважаеми госпожи и господа е, че моралът на българския народ днес е във възход. И ние няма да намерим по-добър повод за ново начало на изтерзаната българска демокрация. И тогава с нас ще бъдат всички български граждани, защото всички те искат по-добър живот. Вижте новото мнозинство. Лицето му е младо, мисълта му е чиста, желанието му за промяна е неистово.

Нека ние, българските политици, се вслушаме в неговия глас. Всеки може да сгреши, но да упорства и да не призназа своите грешки е привилегия само на безотговорния или недобросъвестния политик. А аз вярвам в разума и политическата отговорност на всички в тази зала.

Убеден съм, че всеки един от народните представители поставя бъдещето на България над собствения си и партийния си интерес. Странно е - защо тогава този български парламент не успя да открие цели две години спасителната за България формула. Ако са верни думите на древния оратор: "Сенаторес бони хоминес. Сенатос мала бестия" - "Сенаторите са добри хора, защо Сенатът е лош звяр", нека следващият български "Сенат" надвие лошото в себе си. България влиза в новата история на Европа и на света с голямо закъснение. Защо тогава се суетим пред входа? Защо всички не извикаме "Тук сме!", както ни съветват младите? Защо не захвърлим ръждясалите като старо желязо предубеждения? Всяко изчакване вече оскърбява националната воля за по-добър живот.

Когато почти преди година поех пътя към президентския пост, признавам, бях изпълнен с много вътрешни съмнения. Днес, в условията на дълбоката икономическа и политическа криза, би трябзало да съм разколебан още повече. Ще ви кажа честно - сега се чувствам като никога сигурен, защото се убедих в силата на нашия народ, а следователно и в доброто бъдеще на България.

Аз вярвам, че ще бъда президент на една нова България - с ново мислене и с нова воля, България на ХХI век, в който искам да прекрачим заедно.

Благодаря ви за вниманието!

 

Свързани статии

ICDSoft хостинг компания