Актуално

На фокус

Китай събира ДНК и гласовите данни на гражданите си

Китай събира ДНК и гласовите данни на гражданите си

24.06.2022

Втори Фронт

263


Китай събира ДНК и гласовите данни на гражданите си. Това се разбра от материал на група журналисти от The New York Times. Повече от година екипът е изучавал китайските поръчки за технологии за следене. Анализът на стотици документи показва, че КНР е създала много по-мащабна система за следене, отколкото се предполагаше досега.

Под контрола на полицията

Според оценките на аналитиците, по целия свят работят около милиард камери за наблюдение и половината от тях са в Китай. От тръжните документи журналистите на NYT разбрали, че полицията в КНР е искала да разполага наблюдателните средства на места, които хората посещават, за да задоволяват обичайните си нужди – хранителни магазини или туристически атракции.

Освен това, китайските силоваци, според документите, правили всичко възможно да поставят камери със системи за разпознаване на лица в частни помещения. Например в жилищни сгради, караоке барове и хотели.

Данните от камерите в последствие се оказват в софтуер за анализ, който идентифицира расата и пола на човека, както и указва дали той носи маска или очила. NYT отбелязва, че цялата информация се пази в държавни сървъри. Съдейки по поръчка от провинция Фуцзян, базата данни там е над 2,5 милиарда изображения. Самата полиция твърди, че информацията е нужна за „контрол и управление на хората“.

Следене през телефона

Властите на Китай също така използват телефонни тракери, за да следят инсталираните приложения, придвижването на хората и тяхната връзка с активността в интернет. За целта се използват устройства за анализ на Wi-Fi мрежите и IMSI (международен идентификатор на мобилния абонат), които се намират в обсега на телефоните.

ДНК и биометрични данни

Според NYT, китайските власти събират ДНК, сканирани изображения на очната ябълка и гласови данни „безразборно“. По този начин, в правителствените бази данни попадат хора, които нямат общо с престъпността.

Гласовите данни, се събират с помощта на микрофони, сложени в камерите за наблюдение. За пример, полицията в град Чжуншан е пуснала поръчка за устройства, записващи звук в радиус не по-малък от 91 метра. След това софтуерът трябва да анализира записаните гласове и да ги добавя в база данни.

Също така органите на реда събират ДНК данни на мъже. Тъй като Y-хромозомата се предава с малък брой мутации, при наличието на данни за нея от един мъж, полицията може да проследи няколко поколения назад по бащина линия. Според експерти и други държави използват този метод в криминални разследвания, но китайският подход е много по-мащабен.

Първите създадени банки за ДНК данни в Китай бяха забелязани през 2014 година. Сега, според журналистите, подобни съществуват в 25 от 31 китайски провинции.

Профилът на гражданина
Въпреки мащабната употреба на подобни технологии, силовите министерства в Китай, смятат че наличните възможности са недостатъчни. Един от ключовите проблеми е че данните не са централизирани.

Затова сега властите разсъждават по темата как да обединят сведенията за гражданите. Журналистите на NYT са се сдобили с рекламна презентация от компанията Megvii. В нея фирмата предлага използването на свой софтуер. Той събира различни данни за обекта и дава графично измерение на неговите движения, дрехите, които носи, използваните превозни средства, мобилни устройства и социални връзки.

В коментар за NYT Megvii заявява, че интересите й са в сферата на сигурността, а не в областта на „наблюдението на някоя конкретна група или отделни лица“. Но разследващите журналисти твърдят, че продуктите на компанията, позволяващи създаването на лични досиета на гражданите, вече са били използвани от китайската полиция.

Източник: bg-voice.com

Свързани статии