Актуално

На фокус

Как Васил Божков стана изборът на младите и необременените

Как Васил Божков стана изборът на младите и необременените

07.05.2021

Гергана Николаева

4676


„РОДИ СЕ ЗВЕЗДА“
Първоначално кандидатурата на Васил Божков за влизане в политиката изглеждаше като поредната екстравагантна хрумка на богаташ, който наситен от яхти, Мoet и омари изпитва глад за „титли“, защото историята помни не малко такива герои, като първата дама на империята Баневи, например. Така беше представен Божков и от жълтите медии - като човек каращ яхта дори в планините на Швейцария. Случаят Божков обаче напълно разби това клише, защото макар да не успя да прекрачи парламентарната зала, той даде една доста серизона заявка, че в „Игра на тронове“ скоро ще влезе не поредната пешка, а сериозен играч.

ОТ МИТОЛОГИЯ КЪМ РЕАЛНОСТ
Фолклорът на прехода роди страшния образ на Черепа. Той беше използван най-вече мултифункционално в заплашване по време междусъседски войни заради бормашината в събота сутрин. Общо взето последните 30 години минаха в шушукане за един човек, който никой не беше виждал, но всеки говореше за него и всичко това заради първоначалното натрупване на капитала. Защото най-сигурната формула за създаване на „чудовище“ е да имате богат човек , разнасян от уста на уста. Но постепенно Черепа, от който всички уж трепереха години наред стана  Васил Божков - най-вече заради инвестициите му в спорта и културата, от които не се печели. Същият днес по стечение на политически обстоятелства започна да говори, да се усмихва и да призовава  „Бъдете смели“. 
Колко може да сбърка с него избирателят? В края на краищата покажете ми политик помагал на спорта и искащ да направи български музей?!
ПОКАЖИ МИ ЧЕКМЕДЖЕТО СИ, ЗА ДА ТИ КАЖА КАКЪВ СИ
Политическата сцена в България е завършен сюжет за филм на Уди Алън. Имаме си всичко - от тъповати образи до абсурдни ситуации. Единият за чието шкафче със златни кюлчета мечтае всеки „Ало“ изманик - точно такъв ни управлява, а другият, който отказа да внася такса „шкафче“ го пратиха в изгнание, за да му разпилеят картините и артефактите и да е като обица на ухото за всички бизнесмени, които се мислят за недосегаеми. Много са тези случаи - признайте, че Черепа беше пръв.
И ако трябва да съм честна за мъж предпочитам този със златото в нощния шкаф, отколкото този с картините,  но не така седят нещата, когато става дума кой да ме управлява. Мъжът може да лъже в мой интерес, но един политик не бива да лъже в мой ущърб.
Истината е, че за политиците ще става все по-трудно, защото не могат да лежат на двете мантри - „Ние сме сини и ще вкараме всички червени баби в лагери“, нито на „Ние сме червени - за всички по равно, само за нас малко по-равно“, защото младите хора вече не се интересуват от това кой как е оцветен. Играята на бои стана „старата мома“ на демокрацията - застаряваща, претенциозна и скучна.
Мисленето при младите хора е все по-практично, за тях политическите формации са като фирми. И тук хора като Божков, който от нищо създаде империя в държавата - такива хора печелят точки. Защото, ако за по-възрастното поколение богатите задължително са лоши, то по-младите знаят, че зад богатство седи ум и работа, понякога дори в България.
В политиката не са нужни гладни гърла, които тепърва да изхранваме. Политиката се нуждае от богати политици, за които управлението е всичко друго, но не и начин за трупане на капитал. Всеизвестна тайна е, че да си купиш политик е около 20 хил. В тази връзка представяте ли си „страшният“ Божков да се продаде за такива пари?
На страната ни са нужни хора с опит в създаването, а не във взимането. Тук дори не става дума за това кой ни е симпатичен и кой не, защото това са емоционални подбуди, които никога не носят рационални решения.
Аз лично се надявам на следващите избори Божков да влезе в парламента, защото тогава ще може да видим прекия сблъсък между неизкушеният Череп, който зад гърба си има завършена математическа гимназия и две висши образования, който да пребори Тиквата, чийто козове са само едно нощно шкафче и Хорейшио с каскет.
 

Свързани статии

ICDSoft хостинг компания