Актуално

На фокус

Как (не) се разследва полицейско насилие

Как (не) се разследва полицейско насилие

11.01.2021

Mediapool.bg

406


Престъплението е нарушение, а записите са само за наши хора.

Ако някой види полицай да бие арестуван гражданин, би било логично да се усъмни дали това не е полицейско насилие. Не и ако този някой е министърът на вътрешните работи.

"Не мога да говоря за полицейско насилие, аз говоря за нарушаване на разпоредби и нормативни документи и нормативи, при които трябва да работи един полицай".

Така преди няколко дни той се опита да замаже темата за бити от полицаи по време на летните антиправителствени протести. Ако на някой му се струва странно едно такова разграничение, не греши. Разлика между полицейско насилие и нарушаване на нормативни документи не би следвало да се прави, защото едното винаги води другото. Естествено, че насилието е нарушение. Но то е нещо повече – престъпление. Именно затова за МВР е важно да дели нещата по този начин. Ако едно престъпление се представи за нарушение, наказанието е много по-леко. И случаят приключва, защото никой не може да бъде наказан два пъти за едно и също нещо.

Едновременно с това МВР прави всичко по силите си, за да прикрие и затрудни разследването на подобни прояви. Ако изобщо някой си направи труда да разследва.

Прокуратурата верифицира

Всички проверки на МВР до момента не са открили данни за полицейско насилие. Което е доста странно на фона на снимките, видеозаписите и показанията на потърпевшите. От друга страна това е МВР, така че може би не е чак толкова странно. Вътрешният министър уверява, че материалите от всяка проверка се изпращат на прокуратурата, която "верифицира". Или иначе казано – възможно е пък прокурорът да открие данни за престъпление, да образува дело и току виж – ето ти полицейско насилие. Това звучи чудесно, обаче...

Първо, материалите, които МВР изпраща, са същите, които МВР изготвя, т.е. онези, в които данни за полицейско насилие няма. И второ, прокуратурата не е известна с активността си срещу полицаи, особено за подобни прояви. Тъкмо обратното.

Понастоящем в Софийската районна прокуратура има поне три дела, образувани по жалби от пострадали младежи по време на летните протести. Една от тях е от Евгени Марчев, студентът, който бе бит от полицаи зад колоните на Министерския съвет. Другите дела са по жалби на хора, които са били с него. Минали са няколко месеца, а формално тече разследване. Как точно?

Записи за наши хора

Случаят с Марчев е особен. Полицейският побой бе заснет от други протестиращи. Впоследствие младият мъж бе освободен от ареста без никакво обвинение. До днес никой от МВР не е дал обяснение защо той е бит от полицаи. По този случай бе извършена вътрешна проверка, която показа онези прословути нарушения на нормативната уредба, за които говори Терзийски. Четирима полицаи бяха наказани. Най-тежката санкция е забрана за израстване в длъжност за шест месеца. Толкова.

По този случай в районната прокуратура бе образувано дело. То е доникъде. Въпросът е: "Защо?"

Евгени Марчев, снимка: бТВ

Още през лятото адвокатът на Марчев Николай Хаджигенов прави искане до Националната служба за охрана (НСО). В него се настоява да бъдат дадени записите от две охранителни камери на фасадата на Министерския съвет, точно на мястото, където става побоят.

Устройствата са с висока резолюция, освен това са доста близо, така че не би следвало да има проблем да се разпознаят полицаите и да се види всичко, което се е случило. НСО, естествено, отказва. Посочва, че имат регистър "Видеонаблюдение", в които се съхраняват такива файлове, но и че те не могат да бъдат дадени.

"Съгласно разпоредбата на Закона за НСО при обработване на лични данни, свързани с осигуряването на безопасността на определените в този закон лица, обекти и мероприятия офицерите и сержантите от НСО може да предоставят личните данни само на органите за защита на националната сигурност и на органите на съдебната власт".

Месеци по-късно два различни състава на Софийския районен съд изискват същите кадри. Все още ги чакат. А съдът е орган на съдебната власт, меко казано.

"Тук има безспорни доказателства, а НСО прикрива извършителите на престъпление, което е отделно престъпление", заяви пред Mediapool адвокат Хаджигенов.

Случаят "Кенаров"

Димитър Кенаров, снимка: бТВ

Студентът Марчев не е единственият пострадал по време на протестите. Няколко седмици след неговото задържане бе арестуван и журналистът Димитър Кенаров. Защо, отново нямаше логично обяснение. Кенаров бе задържан, при все че многократно бе заявил, че е журналист и отразява протестите. Виковете му "Журналист съм" са заснети на видео.Часове след ареста си той бе с посинено лице и множество контузии. По този случай МВР също не откри данни за полицейско насилие, а отново само нарушение на правилата – неиздаване на заповед за ареста му

 

Кенаров публикува във фейсбук част от медицинското, извадено след ареста. Ето какво пише в документа: кръвонасядания по шията, дясното рамо, двете мишници и лявата предмишница, охлузвания на левия лакът, контузия на дясното бедро, олузвания на лявата подбедрица. И още:

"Тези травматични увреджания са получени в резултат на ударни, притискащи и триещи въздействия на твърди тъпи предмети, каквито харатеристики могат да имат части от човешкото тяло (ръце, пръсти, крака, обути в обувки), теренът и други предмети. Кръвонасяданията с двойно ивичест характер, както и раната на главата могат да се асоциират с ударно въздействие на предмет с тясна и продълговата контактуваща повърхност, каквито характеристики могат да имат и палки".

 

Впоследствие Кенаров подаде сигнал до прокуратурата. По него все още няма произнасяне. Освен всичко останало на разследващите са предоставени записът, на който се вижда арестът, както и свидетелски показания.

"На клипа не се виждат следи от удари, а след това през цялото време е бил под контрола на МВР", заяви пред Mediapool адвокатът му Стоян Мадин.

Вътрешноведомствена проверка

И при двата случая са правени вътрешни проверки от МВР. Пострадалите, макар че са пострадали, нямат достъп до тези документи. Единственият начин те да се видят е да стигнат по някакъв начин до съд. Засега това изглежда невъзможно. Материалите се изпращат например до прокуратурата, но нищо повече. Информацията не е обществена, а вътрешноведомствена. Така изводите на МВР могат завинаги да останат тайна.

Междувременно съдът също отказа да се занимава с този случай. По закон всеки арестуван има право да обжалва задържането си и съдът му дължи незабавен отговор. Но събитията не се развиха точно така. Жалбата на Кенаров бе подадена през септември. През декември Софийският районен съд отказа да гледа делото с мотива, че той вече е на свобода и няма правен интерес да обжалва задържането си. От там делото бе пратено в столичния административен съд. Чака се неговото произнасяне.

Така тези два скандални случая бавно и сигурно потъват. Не че някой е очаквал друго. В МВР никога няма виновни, особено за такива прояви. Там полицейско насилие не се открива. Само нарушения на нормативните документи.
 

 

 

Свързани статии