Актуално

На фокус

Иво Инджев: Не е нередно Борисов да сведе глава в памет на жертвите комунизма

Иво Инджев: Не е нередно Борисов да сведе глава в памет на жертвите комунизма

01.02.2021

ivo.bg

804


Нямаше да има нищо нередно в това той да сведе глава в памет на жертвите комунизма на днешния 1 февруари. Всеки, дори и да беше техен палач, има право на покаяние и смирение, независимо дали то ще бъде прието от пострадалите или от техните близки. Но само при едно условие: ако е искрено и е поднесено премерено, а не преднамерено с цел измама на лековерните.

 

Само че при Борисов мярката и искреността са между природните дадености, от които природата го е лишила явно по рождение. Дори когато поднася съболезнования той не е в състояние да го направи иначе, освен с агресивни нотки срещу набедените си за врагове конкуренти в политиката. В случая с днешното му творение във Фейсбук Борисов отново се връща към акцентите си от своята първа предизборна кампания, когато застана в позата на охранител от комунистическия реваншизъм и мнозина му се вързаха на тази маскировка.

 

Борисов отново засилва антикомунистическата реторика, целейки се безразборно като с автомат калашников в тълпата, пък когото порази, все ще му е от полза. Но както се е засилил пак по това морално нанадолнище с надежда пак да се покатери по антикомунистическите гърбове като изборен победител, делата му го издават като типичен социалист-популист, комуто “пребоядисаните комунисти” ( както нарича социалистите днес Борисов) дивно завиждат.

 

Какво друго, освен социалистически популизъм е раздаването на държавни средства на “населението” като форма на пропагандна загриженост, но без оглед на това как ще се отразят тези течове от хазната на следващото управление? Видно е като бял ден от пилеенето на тези пари, нужни за черни дни, че за Борисов е въпрос на живот и смърт да се закрепи на споменатия връх, а после…После ще му мисли.

 

И внучетата си взе да показва пак този “баща на нацията”, който явно е пропуснал пълноценното изживяване на бащинството в преследване на по-важни за него цели в живота му. Няма за него табута и човешки задръжки, щом е в състояние да впряга в пропагандната си талига внучетата си с надежда да умилява хората, склонни да вярват в искреността на елементарната му човещина – защото дечицата, животинките и голотийките са трите най-сигурни магнита за привличане на човешкото внимание в една реклама за каквото и да било.

 

Такъв е и в поклоните си към факторите от чужбина. Бореше се да се домогне до ръкостискане с Тръмп и прояви типичната за него безпардонност да го “нападне” с протегната ръка извън протокола на сесия на Общото събрание на ООН, където присъстват десетки световни лидери, но никой ( друг) не си позволява да се държи като тинейджър пред обекта на своето импулсивно обожание на поп концерт.

Щом Тръмп падна от пиедестала, първата работа на Борисов беше да демонстрира “русофобия” пред победителя на изборите в САЩ Байдън. Но не пропусна да поднесе извинения за това на Путин, напомняйки как му е услужил с прокарването на антиукраинската му газова примка, намазана от него със сапун на стойност 3 милиарда български лева.

 

В интерес на истината Борисов направи едно изключение от навика си да се нагажда към мнознството с ветото върху разширяването на Евросъюза, което наложи в разрез с абсолютното мнозинство в организацията. Но това изключение от правилото само показа до каква степен му е важно да си запази властта, крепена от т.н. патриоти в кабинета му. Пък после…После ще му мисли. Вероятно при първа възможност ще бие шута и на “патриотите”, и ще ги натопи като изнудвачи, завръщайки се в лоното на европейското мнозинство, което опортюнистично го приема за такъв, какъвто…сме си го избрали.

 

Да си го изберем пак е абсолютната му фикс идея. Пък после…После ни чака същото от същия Борисов. Защото ако има нещо, което е постоянно при него, това е неспособността му да се промени. Обожава да се нагажда, но не е в състояние да се надгражда.

 

Ако е вярно, че човекът е единственото същество на планетата, което не се учи от грешките си и може да настъпва мотиката до безкрай отново и отново, то в това отношение избирателите у нас са явно най-човечните човеци на света.

 

Свързани статии

ICDSoft хостинг компания