Актуално

На фокус

История с кралицата...

История с кралицата...

19.09.2022

Емил Йотовски

863


Емил Йотовски:

Спомням си как веднъж Нейно величество ме викна на аудиенция. Влизам аз в залата. Поклони-моклони, това-онова. Всичко правя както си трябва, а тя ме прекъсва. Вика ми:

- Емка, слушай сега. В Кеймбридж в замъка… Нали знаеш замъка в Кейбридж?

- Знам го, Ваше величество – лъжа аз. - Нищо не знам!

- Добре. Значи в замъка както е, задния двор имам една джанка къснозрайка. Дава малка джанка ама е сладка и е кръв. Всяка година правя по една туба ракия и си я пия лично. Ама тая година много работа ми се отвори. Закони това-онова, разбираш, и не ми остава време. Ще ходиш ли да я одрусаш, че няма кой?

- Ма как така няма кой? – дивя се аз – цял двор все принцове и принцеси…

- Като ти казвам, че няма – вярвай ми. Не може всеки да друса кралска джанка. Уча го тоя моя големия дингил, ама виждаш го какъв е льохман. Ще осере нещата. За крал що-годе става, ама джанката не искам да пипа.

- Ще я одрусам – клатя глава – Не се ядосвайте.

- Ма как няма да се ядосвам. – Ядосва се нейното величество – След това, като я одрусаш сложи джибрите и ми се яви да те направя сър.

- Стига, бе Ваше величество. – Скромнича.

- Ти на кралицата стига не викай. – сопва ми се Нейно величеството. - Хайде бягай.

Одрусах джанката, джибрите, намерих един казан в Уинбълдън и излезе туба и половина петдесет и пет градусова ракия за чудо и приказ. Тръгнах да я нося, ама опела счупи полуоска и влязох в ядове. Пратих и я по пощата. Така и така не се видяхме с Нейно величество, ама чух, че толкова и харесала ракията, че казала на жената на мъжа си „дърта крава“ и после за една бройка не подарила Фолклендските острови на Аржентина. Ама на другия ден и минало.

Ето затова ми е мъчно за кралицата. Заради личните впечатления и човечността. А и съм почти сър ако не ме беше прецакал опела. Да не кажете после, че съм ганя? Нали така!

Свързани статии