Актуално

На фокус

Ирини Зикидис: Знаете ли какво е “такбират”?

Ирини Зикидис: Знаете ли какво е “такбират”?

17.08.2021

Ирини Зикидис, фейсбук

6039


Такбират е възхвала на Аллах, която звучи от джамията в чест на някоя велика победа.

В двете приложени видеа ще чуете такбират от Идлиб, Сирия, в чест на победата на талибаните и превземането на Кабул.

За тези, които все още не разбират, пояснявам - “умерените опозиционери”, “борците за демокрация”, “бойците срещу сатрапа Асад” в Идлиб, празнуват победата на талибаните.

Аз бих попитала г-жа Капка Тодорова, г-н Руслан Трад и г-н Емил Джасим какво мислят по въпроса. Все пак, години наред, те ни убеждаваха, че “бунтовниците” в Идлиб не са ислямисти, а звездочели демократи. Та как така тези звездочели демократи празнуват идването на власт на талибаните и говорят за “великата победа на своите братя”?

Иначе, ще цитирам Борислав Боев:

“Случващото се в Афганистан и повторното завладяване на държавата от талибаните, за пореден път потвърждават тезата, че в този регион на света, е по-добре да има някаква форма на държавност, била тя и авторитарна, отколкото разпарчатосването на територията на стотици племенно-феодализирани въоръжени анклави.

Най-свежия пример е Сирия, която при авторитарното управление на Башар ал-Асад, имаше и продължава да има изградана институционалност (друг е въпроса колко ефективна е тя). Освен това, изключително важно за този регион, с оглед съжителството на много етноси и религии, е гарантирането на базовите им права и участие в обществения живот. Или така нареченото „светско“. Много лесно можем да си обясним защо при Асад живее над 80% от населението на Сирия, и мнозинството християни са на негова страна - а не на главорезите „освободители“, които дълго време бяха брандирани като бунтовници за свобода от официози като CNN, MSNBC и BBC.

В Афганистан сега се случва точно обратното на държавността - зад бутафорните институции ще прозира религиозен шариат, средновековие, липса на елементарни базови човешки права и общоприети норми на цивилизовано поведение. Една такава квази-държавна структура изобщо няма да има международна легитимация, което обрича населението там на бедност, мизерия и нищета - просто защото няма с кого да се търгува, да се сключват договори и да има движение на стоки и капитали.

Много по-лесно е да преговаряш с авторитарен лидер, който на всичкото отгоре е западник (западен възпитаник), знае английски, има зад себе си някаква изградена институционалност и структури, а това е водещо за сигурността на инвестициите именно в този нестабилен регион. Така може да си обясним защо преди войната в Сирия, правителството на Башар ал-Асад имаше стабилни партньоства с редица западни компании в енергийния сектор като френската Total и британската Shell. Ако днес, те трябва да избират за партньорство, повярвайте, няма да насочат погледа си към някакви разбрицани анклави, в които властват 250 различни групировки.

От доста години една дузина хора в интернета говорим и анализираме точно това, най-вече по отношение на Сирия и региона. Обвинявали са ни за какви ли не - асадисти, руски подлоги, мекерета и т.н., но в крайна сметка излезе, че сме били малко по-близо до истината, даже доста по-близо, отколкото другите фенове на хаоса, разрухата и политиката на „смяна на режима“. А тя не води до нищо добро - примери бол. Либия, Ирак, Афганистан, опитите в Сирия (които удариха на камък) и прочее..”

[video]

[video1]

Свързани статии

ICDSoft хостинг компания