Актуално

На фокус

ГЕРБ загуби първи избори от 12 години

ГЕРБ загуби първи избори от 12 години

11.07.2021

Втори фронт

15856


ПП ГЕРБ, която доминира през последните 12 години в българския политически живот, губи извънредните парламентарни избори за 46-о НС. В края на изборния ден паралелните преброявания на социологическите агенции показаха, че ГЕРБ и “Има такъв народ“ имат сходни резултати - около 22%. Към 20 ч. партията на Бойко Борисов водеше, но с разлика около един процент. При 70 процентна извадка обаче "Алфа рисърч" вече дава предимство за партията на Слави Трифонов. При 90% извадка "Галъп" също промени прогнозите си и обяви, че води "Има такъв народ".

БСП запазва третата си позиция - 15.1%, но ”Демократична България“ е по петите й - изостава с около половин процент. ДПС за първи път се очертава да бъде пета парламентарна сила - с 12%. В НС намира отново място и шеста партия - ”Изправи се! Мутри вън!” - 4.8%.

В резултатите не са отчетени резултатите от чужбина, които на миналите избори масово гласуваха за "Има такъв народ", Демократична България и ДПС.

Патриотите, “Възраждане” и партията на Васил Божков отново не успяха да преминат избирателната бариера от 4%, показват първите прогнозни резултати. 

Според "Алфа рисърч" разпределението по мандати според екзитпола ще е :

ГЕРБ - 62 депутати 
ИТН - 59
БСП - 37 
ДБ - 37
ДПС - 31
ИМВ - 14

Това означава, че протестните партии събират 110 гласа и за да успеят да съставят правителство, са им нужни още 11 гласа подкрепа. Предположенията на наблюдателите са, че вероятно ще ги получат от БСП, която се определи също като опозиционна партия. В сравнение с 45-отото Народно събрание ГЕРБ губи 13 депутати. ИТН печели 8, БСП губи 6, ДБ е плюс 10, ДПС е плюс 1, а ИМВ е в същото положение. Партиите на протеста тогава имаха 92 места, сега са с 110. Както се очаква, вотът от чужбина ще даде преднина на ИТН пред ГЕРБ, но все пак досега не е имало партия победител само с около 60 депутати. Според екзитпола на "Галъп" протестните партии събират 108 мандата. 

Изборите за 46-о НС ще се запомнят с рекордно ниската избирателна активност, която вероятно ще бъде около 40%. Плажовете бяха пълни, а избирателите нямаха право да гласуват на друго място, освен по постоянен адрес. 

Силно впечатление направи липсата на активност в ромските махали - мнозина отдават това на акциите, които МВР направи през последните дни срещу търговците на гласове. Това дава основание да се твърди, че контролираният вот бе силно ограничен.

В чужбина избирателите бяха също по-малко, отколкото на изборите през април, въпреки че заради машинното гласуване и отварянето на много нови секции, гласуването бе безпробемно. 

За първи път в историята избирателите гласуваха масово с машини, но това не ги затрудни. Въпреки стотиците сигнали за проблеми с машините, пуснати най-вече от екипа на ГЕРБ, само около 0.5% от устройствата дадоха сериозни дефекти. В секциите, в които машините не можеха да се използват, бързо бе преминато на гласуване с хартиени бюлетини. Много машини спираха, но проблемите своевременно бяха отстранявани от специалисти. Масовият дефект на машините се дължеше на нетърпеливи избиратели, които бързо дърпаха бележката с данните от гласуването, което водеше до блокиране на вградения принтер. Някои машини бяха доставени със сгрешен таймер, който не позволяваше изборният процес да започне навреме. 

Без сериозни проблеми преминаха изборите в чужбина. Единствените секции, в които имаше опашки, бяха в северна Гърция. В Турция проблем създаде ЦИК, която едва днес реши, че попълването на декларации може да се извършва извън изборната секция.

Сигналите за нарушения бяха 65% повече, отколкото на изборите през април, но мнозинството от тях засягаха дребни проблеми, свързани с машинното гласуване. 

    Източник: СЕГА

Свързани статии

ICDSoft хостинг компания