До къде сме я докарали ние, тук, в "свободния свят"? (ВИДЕО)
Ние се смеем и подиграваме на пропагандните техники в Северна Корея, но ще е хубаво да се замислим докъде сме я докарали ние, тук, в "свободния свят".
В един от най-гледаните подкасти, този на Джо Роугън, уж избягалата от С. Корея мадама, Йеонми Парк, чиято книга впрочем е преведена и издадена у нас, разказва за "страната си":
В Сев. Корея имало само един влак, който минавал веднъж на месец и на който му трябва месец да стигне до дестинация, която инак се стигало за един час в САЩ. Щото хората трябвало да бутат влака, нямало ток. И затова имало трупове покрай спирките, щото било студено и хората чакали много...
Нищо, че метрото им е по-хубаво и от нашето, де:
То и представянето на Казахстан от Борат е по-реалистично от това. Физиономията на Роугън е на човек, който си вика "Абе тая вярва ли си? Добре, че го правя за пари..."
Не че нещо може да ме изненада. Не и след кувейтската свидетелка Наира и кувьозите за бебета (https://en.m.wikipedia.org/wiki/Nayirah_testimony), след историята за отвлечената лесбийка в Дамаск, която се оказва мъж, пишещ от гараж в САЩ (https://en.m.wikipedia.org/wiki/A_Gay_Girl_In_Damascus), след историята на сирийката Бана от Алепо и последните й трогателни текстове на английски от града ( а после на въпрос на турски журналист за любимото й ядене тя отговаря със "спасете децата на Алепо" ), но която издаде биография, написана от авторката на Хари Потър, Дж. Роулинг.
Едно и също всеки път, младо момиче лъже и трогателно разказва. Как не смениха сценария даже...Но защо да го правят? Тя послушната им умнокрасива аудитория им е такава - покорна, заслепена, ограничена, вярва на всичко, дето им кажат по телевизията или по интернет, и после истерично и нервно защитава тезата на господарите си.
И не, не говоря за тази аудитория в Сев. Корея.
[video]
