"Дневник на чумавата година"
1665 г.:
Хората бяха станали толкова смели, тъй радостни и изненадани от значителното спадане на цифрите в седмичните съобщения, че не се плашеха от никакви предупреждения и не можеха да бъдат убедени, че още се налага предпазливост. Те смятаха, че жестоката смърт ги е отминала, и всички опити да бъдат вразумени бяха думи, хвърлени на вятъра. Те отваряха магазините си, ходеха по улиците, търгуваха и разговаряха с всекиго, когото срещнеха било по работа, било без работа, без да се интересуват от здравето му и без дори да се страхуват, когато знаеха, че някой е болен. Това неблагоразумно и дръзко държане струва живота на мнозина, които дотогава се бяха грижливо затворили вкъщи, не се срещаха с никого и по този начин с Божия милост се бяха запазили дори когато епидемията беше в разгара си.
Даниел Дефо, „Дневник на чумавата година“.
Книгата е много актуална дори и за сегашната пандемия
