Актуално

На фокус

Дигиталното земеделие на кабинета "Борисов" изби в чиновнически платформи

Дигиталното земеделие на кабинета

11.02.2021

Mediapool.bg

95


Шумно прокламирането дигитално земеделие, заложено първоначално да се случва със 102 млн. лв. по Плана за възстановяване на ЕС, се оказа редуцирано само до чиновнически проекти, а средствата са сведени до 23.8 млн. лв. Това показва актуализираната версия на правителствения план за усвояване на 12 млрд. лв. от Инструмента за възстановяване на ЕС до 2026 г. Така, докато държавите от ЕС се състезават с иновативни проекти, които да доведат до бързо възстановяване на икономиките с конкурентни предимства след пандемията, българската администрация планира да копира почти изцяло работеща от години германска система за контрол на антибиотиците за животни; да прави четивен формата на документите от различните администрации; да следи в реално време колко пестициди се слагат в нивите; да обучава онлайн фермерите и да инсталира метеорологични сензори на всеки 100 дка. Средствата ще се усвояват за 48 месеца изцяло от Министерство на земеделието.

Важен детайл е, че от проекта са изчезнали всички предложения, даващи възможност на фермери на дигитализират дейности в стопанствата си с пари от възстановителния план на ЕС.

За сметка на това средствата за възстановяване на напоителните съоръжения са намалени само с 0.05% до 847.5 млн. лв. В детайли се вижда, че ще се ремонтират само съществуващи съоръжения, общо 265, сред които едва 3 язовира. Европарите ще се усвояват отново от държавата в лицето на фирмата "Напоителни системи", но няма да се допускат фермерски проекти за възстановяване на напояването.

Като цяло, голяма част от проектите са със спорна ефектимност, но по-големият проблем е, че европарите по Плана на ЕС в земеделието ще се усвояват от държавни ведомства, които с обществени поръчки ще избират фирми. В предизборна година (без гаранция за броя на предстоящите парламентарни избори) въобще не е за подценяване как чиновниците разпределят евросредствата и доколко обективно или субективно ще извършват всичко това.

С грижа за чиновника

В актуализираната версия правителствения план не говори за "дигитално земеделие", а за "дигитализация на процесите от фермата до трапезата". Изборът на наименованието въобще не е случаен, защото така се казва стратегията на ЕС - "От фермата до трапезата". Тя предвижда икономиката в агросектора на ЕС да стане климатично неутрална до 2050 г.

Най-невинната грешка, допусната от чиновниците при писането на българския план в земеделската му част е, че едни места наричат стратегията "От фермата до трапезата", а на други "От фермата до вилицата".

По -тревожно е за какво ще се харчат исканите от ЕС 23.8 млн. лв.

Първият сред изброените проекти е Електронна информационна система в земеделието. Тя трябва да дава достъп до географски  данни - граници и номера на кадастрални  имоти, защитени територии от НАТУРА 2000, територии с природни ограничения, площи, които се подпомагат с европарите за обработване на земята. А също и онлайн да приема декларации от фермери или попълнени от тях анкети, както и да осигурява достъп до регистъра на животните.

Истината е, че администрацията не прави това по свое желание и с цел да облекчи фермерите, просто дигитализацията е водещ приоритет в стратегията на Брюксел за следващите десетилетия. Плановете на ЕК са дори да обедини тези национални системи в обща за ЕС дигитална система, която се нарича FAST и в момента експериментално се прилага в четири региона на ЕС – Кастилия и Леон и в Андалусия в Испания, Пиемонт в Италия и в Естония. И така на ниво ЕС да следят дали се постигат заложените общи цели - 50% свиване на употреба на пестициди и торове, ръст с 25% до 2030 г. на площите в ЕС с биоземеделие и др.

Така, както е заложена в българския план, бъдещата система трябва да осигури механизъм, чрез който различните администрации да четат формата на документите, с който работят.

Например, данните за конкретен имот в Агенцията за геодезия и кадастър към МРРБ са в един формат и не се четат от регистър "Ползване" в Министерство на земеделието и храните. А за да докаже фермер, че има права да ползва земята и да получава евросубсидии за нея, трябва да приложи данни и от двата регистри.

Не на последно място, системата ще трябва да поддържа данни за животните в агросектора, чрез "умни системи за проследяване на животни и управление на стадата, в т.ч. въвеждане на информация за планирано транспортиране на животни". 

Предходната версия на плана предвиждаше самите фермери да могат да кандидатстват за ваучери за закупуване на т.нар. "умни ушни марки". Т.е. вместо пластмасовите пластини с номера, които висят на ушите на животните, да има чипове, които да излъчват сигнал. Така ветеринарните власти могат да правят изненадващи проверки с дронове, докато стадата са на паша и да видят доколко реален е броят на животните, обявен от даден фермер или са раздути с цел източване на евросубсидии. Самият овцевъден бранш алармира преди месеци, че виртуални животни източват годишно 20 млн. лв. субсидии.

Новата версия на българския план показа и друг факт - пишейки на юруш в първия вариант, чиновниците въобще не са си дали сметка и не са съобразили кои от предлаганите от тях проекти могат да се финансират по бъдещите европрограми, които традиционно се предлагат у нас от 2007 г. насам. Пред Mediapool от ведомството на Десислава Танева посочиха, че ваучерната схема ще бъде приложена по бъдещата Програма за развитие на селските райони - ПРСР (2023-2027 г.), а също и всякакви проекти за "цифровизация на земеделските стопанства".

Допустими за подпомагане ще са земеделски стопани и групи и организации на производители. Подпомагането се предоставя под формата на възстановяване на направени от допустими разходи, които са до 50% от общия им размер. Минималният размер на един проект е 15 000 евро, а максималният - 100 000 евро. Големият въпрос при такива обещания е доколко реално се изпълняват, защото администрацията многократно показа, че може и да не стартира заложени по принцип евросхема и да прехвърли средства за "по-приоритетни проекти".

Друг проект, заложен по плана, е модул за използваните препарати за растителна защита. Целта е да позволи на контролните органи да разполагат в реално време с информация за количеството употребени пестициди и торове, като реално ще се дигитализират фермерските дневници за употребата им. И тази норма се прави заради новата европейска стратегия "От фермата до трапезата", която изисква страните членки да намалят общо за ЕС с 50% използването на химически препарати в нивите до 2030 г. И тук големият въпрос е защо това се прави едва сега, след като от години се алармира за огромния сив сектор на този пазар, главно чрез нелегално внесени препарати от Турция. Защо подобен проект не се реализира с някои от наличните европрограми?

Ще стигнем ли германците?

Българското агроведомство се готви да стигне най-сетне германците чрез въвеждане на онлайн система за контрол за ползваните антибиотици в животновъдството. В проекта директно е посочено: "Подобна система функционира в Германия (Национална база данни -"Hi-Tier"-в базата-данни се докладва употребата на антибиотици при животни за угояване. Завишените количества антибиотици са индикатор за проблем със стопанството (рискова група). При попадане в рисковата група се провежда одит от контролните органи". Така, вместо истински иновации, българските власти тепърва ще гонят достиженията на германските ветеринари. Отделен въпрос е, че принципно Българската агенция за безопасност на храните има своя система ВетИС. Защо просто не се надгради и защо затова се чака досега, все пак животинските продукти са и храна за хората и внимателно трябва да се следи здравето на животните, от които са добити.

За да са съвсем в унисон с Брюксел, агроведомството предвижда и модул - "От фермата до трапезата". Идеята е той централизирано да събира и съхранява данните от производители, вносители, дистрибутори, търговци на едро и дребно на храни. И в момента обаче Българската агенция за безопасност на храните чрез няколко регистри извършва тази дейност и проследява партиди за потенциално опасни храни и периодично алармира гражданите.

Съвсем не на шега, агроведомството се кани да харчи от Плана за възстановяване на ЕС, за да прави платформа за дистанционно обучение на фермери! Тя е наречена - модул за онлайн обучение и ще включва консултации и обучение на земеделски стопани и поддържане на информация, свързана със съвременни технологични и екологични решения за отглеждане на основни групи земеделски култури и селскостопански животни.

Най-накрая е сложен и проект, който евентуално би бил действително полезен на фермерите - мрежа от полеви сензори и сензори за дъжд и разработване на модул за управление на  данните, която да  осигурява информация за почвена влага, температура на въздуха и почвата и количество на валежите. Подобни данни биха сигнализирали за засушавания, измръзвания и т.н. Системата предвижда инсталация на 600 приемо-предавателни станции с обхват до 200 квадратни километра и възможен брой на отделните сензори към всяка станция до 1000. По този начин ще се осигури наличието на базова метеорологична информация на ниво всеки 100 дка обработваема площ, пише още в плана.

Не е ясно защо реализацията на такъв проект трябва да минава през агроведомството, а не се позволи на всеки фермер или на фермерски сдружения от даден район да кандидатстват с проекти за подобна метеорологична станция. Държавата все пак си има НИМХ, който да издържа.

Интересен момент е, че всичките си чиновнически проекти агроведомството обещава да изпълни от юли 2021 г. до юни 2025 г. Това изглежда амбициозна цел и предстои да се види каква част от тези 23 млн- лв. въобще ще бъдат усвоени, ако преди това Брюксел ги одобри.

Свързани статии