Актуално

На фокус

Брет Уайнстийн: С Джо Байдън САЩ се връщат към старата корумпирана система

Брет Уайнстийн: С Джо Байдън САЩ се връщат към старата корумпирана система

24.12.2020

Гласове

1697


"Политическата система е дълбоко корумпирана от специалните интереси. Това доведе американците до фрустрация. Така че имаше бунт и на двата фланга на политическия спектър. Бърни Сандърс, който щеше да спечели през 2016 г., ако Националният комитет на Демократическата партия не му беше попречил, беше отново близо до победата през 2020 г., но ръководството на партията отново му прегради пътя. От другата страна беше Доналд Тръмп, който проведе успешен бунт срещу корумпираната републиканска йерархия. Доналд Тръмп спечели, но той няма капацитета, или може би по-скоро характера, за да използва продуктивно властта. Тръмп е пробив в хватката на традиционните елити върху властта. Но това не беше много полезен пробив. И днес, с избирането на Джо Байдън, се връщаме към старата корумпирана система, която описваше Бърни Сандърс. Истината е, че сме изправени пред две “престъпни” фамилии, Демократическата партия и Републиканската партия. Те са мрежи за влияние за частни интереси и големи корпорации". Брет Уайнстийн е професор по биология и теоретик на американската еволюция. През 2017 г. той трябваше да напусне “Евъргрийн колидж”, където преподаваше, след като се противопостави на провеждането на ден, забранен за бели. За първи път Брет Уайнстийн дава интервю за френска медия, “Фигаро”, за да алармира за опасността от “будната” левица в САЩ, привърженик на политиката на идентичността, която провежда лов на вещици и иска да заглуши всяко дисидентско слово в името на един безумен антирасизъм.

 След като отказахте да спазите деня “без бели”, обявен от администрацията на кампуса на университета “Евъргрийн”, където преподавахте, в щата Вашингтон, бяхте обект на тормоза на “будни” антирасистки студентски организации, после шумно подадохте оставка, прибавяйки името си към все по-дългия списък на “отменените професори” от движението на “социалните съдници”. Какви поуки си извадихте от това, което ви се случи?

 

- През май 2017 г. със съпругата ми имахме чувството, че сме засмукани от торнадо, което все още не ни е върнало на земята! Това промени всички аспекти на нашия живот. Промените бяха много травмиращи за момента, но те ни отвориха много врати и ни пренесоха в свят, който беше много вълнуващо да изследваме. Имахме чувството, че сме се изправили пред торнадо три години преди другите. Преживяхме нещо като предпремиера на задаващия се хаос. Днес “Евъргрийн” е навсякъде! Същата революционна динамика се наблюдава по улиците и то не само в САЩ: в Европа, в Австралия! Това е много интересен момент, но имам чувството, че уроците от “Евъргрийн” бяха пропилени. Ако бяхме разбрали, че не става въпрос за заблуда, а за предвкусване на настоящето, нямаше да позволим на нашата цивилизация да се заиграва с нови форми на расизъм, замаскиран като борба срещу несправедливостта.

 

- Как трябва да разбираме тази “будна революция”, на която станахте жертва?

 

- Веднага казах, че това не е само криза на свободата на изразяване и че няма да се ограничи само до кампусите, а че феноменът ще прелее в технологичния сектор, в държавните структури, във всички институции. Бях прав, но се изненадах от бързината, с която това се случи. Трудното през 2017 г. беше да убедя хората, че става въпрос не просто за студенти, които вдигат шум. Някои от нас осъзнаваха това. Опитахме се да обявим тревога. Но хората, които не са се сблъсквали лично с това идеологическо предизвикателство, не виждат колко е сериозно и го подценяват. Това е грешка. Дори аргументите му да са слаби, стратегическата власт на това движение е изключително важна.

 

- Каква е тази опасност? Посегателство към основните принципи на либерализма, който ни прави граждани, а не просто носители на расови или полови идентичности?

 

- Случаят е точно такъв. В това движение има различни типове хора. Тези, които го упраляват и ръководят стратегията, и онези, които участват в него, без да са наясно какви са исканията. Западът е много динамичен и продуктивен, но никога не е бил на висотата на своите идеали за справедливост и равенство на условията. Склонни сме да не виждаме доброто на тази система и да се фокусираме върху нейните недостатъци. Трябва да разберем, че днес има огромна енергия, особено в САЩ, която цели да срине системата, тъй като тя се смята за корумпирана. Тя, разбира се, е такава. Но това движение е много наивно, защото реши, че отговорите са много прости. То иска да започне всичко отначало. Сценарий, който почти неизбежно ще ни отведе към катастрофа. За съжаление, “будното” движение гледа на всеки човек, който мисли така, като на обикновен реформатор, т.е. човек, който променя нещата само външно.  Хроничният провал на това движение е, че опростява всичко. Никакъв нюанс не е възможен.

 

- Не е ли това самата същност на революционните движения?

 

- Точно така. Революционните движения спекулират с утопични измислици, за да намерят мотиви за промяна на установения ред. Глупостта на “будното” движение е очевидна. Но е сензационен заразният характер на тази стратегия. И точно в това е проблемът. Хората не приемат сериозно тези движения, защото са нелепи. Но когато се сблъскат с тях, имат само един избор: или да им се подчинят, или да бъдат унищожени.

 

- Гледах кадрите от сеансите по самокритика в “Евъргрийн колидж”, на които професорите трябва публично да признаят греховете си, изброявайки своите привилегии. Кадрите са гротескни. Как може да издържи дълго време подобен театър?

 

- Да, това са гротескни сеанси. Но въпросът ви защо това се случва, има интересен отговор в теорията на игрите. Въпреки че решението изглежда лесно, това не е така. Априори има смисъл човек да се защитава, когато е обвинен в престъпления, които не е извършил. Но проблемът е, че това движение използва стигматизацията и тъй като следва форма на фалшива логика, няма механизъм, който да ви позволи да установите своята невинност. Всеки човек е изправен пред следния въпрос: ще се защитавам ли без шанс за успех, оказвайки се с ужасна стигма, прикрепена към моето име (и потенциално видеозаписи с моята съпротива, използвани като доказателства за вината ми), или е по-добре да се съглася да казвам неща, които не са верни, с надеждата, че моите обвинители ще преминат към нещо друго и ще се насочат към някой друг?

 

- Това, което описвате, прилича на логиката на диктатурата?

 

- Това е диктатура в процес на формиране. Имаме проблем с колективно действие. Обществото има нужда от хора, които да се обединят, за да попречат на тези действия. Но подбудите човек да тръгне в обратната посока са по-силни, защото има заплаха за работата, репутацията, сигурността му… Така че хората са склонни да се огънат и да оставят обществото уязвимо.

 

Но след като отстъпят, са принудени да се погледнат в огледалото и не искат да виждат себе си като страхливци. Накрая сами се убеждават, че вярват в това, което са казали. Казват си, че ако са казали, че са расисти, то несъмнено това е така.

 

- В СССР имаше толкова процеси и писмени документи, които описваха същите явления на обвинение, оставка и подчинение…

 

- Това сравнение е точно. Това, което виждаме, страшно прилича на болшевизма или на китайския период преди Големия скок напред. Важно е да отбележим, че революционните движения, които се домогват до властта и имат за цел да засилят социалната справедливост, неизбежно еволюират към тези принудителни механизми, защото те работят! Но в този случай сме изправени пред нестабилна, временна коалиция, в която правилата за принадлежност към каузата са основават на това, което се нарича интерсекционалност. Ако това движение набере сила и успее да поеме контрола над системата, то ще се раздели на фракции. Различните съюзени групи ще започнат да се борят една срещу друга.

 

- Не е ли вече така? Фактът, че някои чернокожи мъже се смятат за неспособни за подкрепят “будната” кауза, защото са мъже, не е ли знак за това?

 

- Всички тези групи биха могли да се фрагментират. Днес ЛГБТ общността например вече е разпокъсана между хомосексуалисти и трансджендъри. Но тази потенциална фрагментация днес се използва като оръжие за стягане на редиците. В крайна сметка ще се разделят, но резултатът, опасен според мен, е, че племената ще се съединят отново по лините на расовата идентичност.

 

- Опасявате се, че тази революция на идентичността събужда “белия” национализъм, срещу който твърди, че се бори?

 

- Западът е уникален опит, който се опитва да намали въздействието на идентичността, насърчавайки сътрудничеството отвъд линиите на идентичността, чрез гражданството и заслугите. Но проблемът е, че тази западна система, която е много по-добра и по-справедлива от другите, е също така много крехка. Фактът, че широки слоеве от населението са обсебени от идентичността, ще накара и онези, които не са, да виждат света по този начин. Това “будно” движение би могло да създаде демона, срещу който възнамеряваше да се бори, и да доведе белия национализъм от периферията до “мейнстрийма”. То би могло да събуди антисемитизма. Ако се демонизират белите, те в крайна сметка ще се смятат за потиснато малцинство и ще реагират.

 

- Много либерали (леви, в американския речник - б.а.), които се бунтуват срещу “будната” идеология са евреи. Изобличават ли нарастващия антисемитизъм на това движение?

 

- Да, антисемитизмът присъства открито и прогресиращо в движението. Антисемитизмът винаги нараства, когато политическият център отслабва. Центърът изчезва, поляризацията го замества, антисемитизмът става неизбежен.

 

- Как “мейнстрийм” пресата отрази вашата история през 2017 г.?

 

- “Ню Йорк Таймс” е обзет от манталитета на “социалните съдници”. Но през 2017 г. реакцията беше сложна. Когато се разрази моята история, новинарските страници почти не засегнаха темата, докато редакционните страници позволиха на Бари Уайс да я отрази без заобикалки. Моята история показа реалността в днешната журналистика. В една свръхполяризирана преса, вестниците вършат много добра работа по теми, които съвпадат с тяхната идеологическа визия за нещата, и не правят нищо за историите, които не пасват на тяхната призма. За либералната преса идеята, че чернокожи сектанти нападат бял професор с егалитаристки възгледи, нямаше смисъл. Те предпочитаха това да не съществува и отказаха да говорят за него. За дясната преса това беше национална история.

 

- Какво мислите за болезненото поражение на идентичностната левица на изборите, имайки предвид, че една сензационна част от вота на малцинствата отиде за Доналд Тръпм и отхвърли расовата мания на кампанията на демократите?

 

- Това е най-важната и най-малко отразената част от историята. Абсурдността на портрета, който “будната” левица прави на недостатъците на Запада, всъщност е ужасна обида за малцинствата, които просто искат шанс да успеят. Ако се опитвате да успеете в системата, в която живеете, последното нещо, от което имате нужда, е движение, което да ви казва, че вашият успех е невъзможен, защото всеки бял човек е расист и ви потиска. Изборите показаха също впечатляващия брой чернокожи интелектуалци, които надигнаха глас срещу това “будно” движение. Възхищавам се на тяхната смелост и на силата на аргументите им.

 

- Как виждате тръмпизма след Тръмп?

 

- Трябва да се разбере, че политическата система е дълбоко корумпирана от специалните интереси. Това доведе американците до фрустрация. Така че имаше бунт и на двата фланга на политическия спектър. Бърни Сандърс, който щеше да спечели през 2016 г., ако Националният комитет на Демократическата партия не му беше попречил, беше отново близо до победата през 2020 г., но ръководството на партията отново му прегради пътя. От другата страна беше Доналд Тръмп, който проведе успешен бунт срещу корумпираната републиканска йерархия. Доналд Тръмп спечели, но той няма капацитета, или може би по-скоро характера, за да използва продуктивно властта. Тръмп е пробив в хватката на традиционните елити върху властта. Но това не беше много полезен пробив. И днес, с избирането на Джо Байдън, се връщаме към старата корумпирана система, която описваше Бърни Сандърс. Истината е, че сме изправени пред две “престъпни” фамилии, Демократическата партия и Републиканската партия. Те са мрежи за влияние за частни интереси и големи корпорации.

 

- Може ли центристът Джо Байдън да тръгне срещу “будното” движение за идентичност, с помощта на републиканците, имайки предвид насърчителния сигнал, изпратен от избирателите?

 

- Мисля, че той дори няма да опита, защото е политик от партийната машина, нещо като говорител на Националния комитет на Демократическата партия. Той ще се опита да използва властта и енергията на това движение, като същевременно остави Националния комитет да управлява активистите. Но мисля, ръководството на демократите трудно ще контролира този тигър, който пусна на арената. То ще се съюзи цинично с него, но няма да вземе надмощие.

 Източник: Гласове

Свързани статии

ICDSoft хостинг компания