България – царството на турските сериали...
Не е вайкане, нито е заяждане с нас самите.
Но фактите показват – сериалите, които се излъчват в най-гледаните часови пояси на големите телевизии (като изключим, обществената БНТ) са турски. И от време на време индийски.
Какво ни говори това?
Първо, щом телевизиите продължават вече с години да излъчват тази продукция в прайматайма си – значи има гледаемост.
Не е виновен готвачът, а тоя дето яде баницата, нали...
Второ, и доста обидно е, че турските и индийските продукции са едни от най-евтините в света. Те са нещо като източния макдоналдс на сериалите. Вероятно, все толкова евтин продукт бяха навремето и латино сериалите, но те бяха категорично заменени от турските. Което в културен смисъл е смяна на кодовете – и преминаване към Ориенталски светоглед.
Защо това е лошо за нас?
Защото показва, че никой не брои българският зрител като ценен, а сме третирани като второ качество, което може да се храни със сурогати и биг-маг филмчета.
И защото уж небрежното легитимиране на Ориенталската култура като основна за страната ни е равностойна на заличаване на нашата.
Това става много тихо, внимателно и с активното налагане на чуждото като приоритет.
Ето пример: това е извадка от блог, който се обявява като „водещият портал за телевизия и сериали в България. Вече 10 години подред информираме читателите си за всичко най-ново както от ефира, така и от личния живот на най-популярните латино, турски и индийски актьори и актриси“.

Какво излиза?
Порталът за телевизия и сериали в България всъщност е портал основно за турски и индийски сериали.
И се питаме... защо не държим на собствената си култура и идентичност?
Нямаме ли поне парченце останала атавистична непоносимост към чуждия, който не сме ние и към чуждия, който над 5 века се е опитвал да измести нашата култура и да наложи своята?
Накрая ние българите сами, доброволно и с неразбираем непукизъм, а понякога и ентусиазъм, отхвърляме собствения си светоглед, за да гледаме (а оттам несъзнателно и възпроизвеждаме) чуждия.
Това французите не биха го направили. Нито англичаните. Нито сърбите. Нито американците. Нито руснаците.
Защото просто не се прави така, мое мило царство България.