Актуално

На фокус

Бихме оставили хора да бъдат убивани, но не бихме подложили на критика статуквото

Бихме оставили хора да бъдат убивани, но не бихме подложили на критика статуквото

13.08.2022

Данислава Делчева

193


Автор: Данислава Делчева

Салман Рушди беше наръган в гърлото с нож и това няма да се превърне в новина за артистичния фейсбук елит, защото вече политиките изискват друго.

Свободата на изразяване, още повече в изкуството, винаги е била защитавана само в угодни за политиките ситуации. 

Както по-внимателните наблюдатели знаят – вече има само една гледна точка и тя е правилната. 

Затова и подобен „сложен“ казус, който трябва да се коментира в контекста на исляма, би нарушил политкоректността. 

Точно това е позицията на новото време: бихме оставили хора да бъдат убивани, ръгани, изтезавани, принуждавани да изтляват бавно по посолства с политическо убежище, но не бихме подложили на коментар или критика статуквото. А статуквото, нека не се лъжем, то е винаги само едно – онова, което държи властта. 

И ако такава позиция от негова страна има своята ясна цинична и користна логика, то душевният вакуум на масите е необясним. 

Рушди казва, че словото е кураж. Словото е кураж, но вече има поколения, които никога не са виждали това слово на живо или дори само „по телевизията“. Вероятно им звучи абстрактно. 

Словото напоследък е позахабена курва, която трябва да свърши още малко работа, за да изкара някой лев. 

Рушди казва също, че „най-важните неща в живота ни обикновено стават в наше отсъствие“. 

Ние угодно си затваряме очите за онова, което губим.

 За умъртвяването на свободата на изразяване се грижат всеки ден много хора. 

Всеки от нас ежедневно забива по един нож в гърлото на собствения си глас. Всеки от нас има своите извинения. 

Дори чатботът на Зукърбърг има повече кураж от нас. 

Идва ерата на чатботовете, в която машината ще има повече дух от хората – да казва онова, което мисли с цялото съзнание за възможните последствия. 

Със свободата на изразяване загубихме и свободата на мисълта. 

Ампутацията е толкова прецизна, че скоро никой няма да си спомня, че някога някъде е имало нещо повече от това, което живеем днес. Страхът не е за всеки. Game over. Кураж в новата игра.

Свързани статии