Актуално

На фокус

Ако помагаме на Гърция и Румъния с евтин ток, те да върнат жеста с евтин газ

 Ако помагаме на Гърция и Румъния с евтин ток, те да върнат жеста с евтин газ

20.09.2022

Георги Ангелов, старши икономист, “Отворено общество”

624


  • Европа следва българския пример със свръхпечалбите от електроенергията
  • При схемата с руския петрол сме ощетени

На 14 септември Европейската комисия предложи регламент, с който да се ограничи проблемът с високите цени на енергията през тази зима.

В него се включват няколко мерки:

- ограничаване на потреблението на ток в пиковите часове,

- използване на свръхпечалбите в електроенергетиката за компенсиране на потребителите за скъпия ток,

- временно облагане на свръхпечалбите в секторите петрол, газ, въглища и рафинерии.

Мерките ще бъдат обсъдени от енергийните министри в края на месеца и вероятно ще влязат в сила в началото на зимата.

Най-важната мярка, която възлиза на цели 117 милиарда евро,

е да се използват свръхпечалбите в електроенергетиката за компенсиране на потребителите. Тази мярка ни е позната, защото България я въведе още преди няколко месеца с актуализацията на държавния бюджет (мярката беше приета единодушно от парламента). От 1 юли България използва свръхпечалбите от производителите на ток и с тези средства осигурява ниски цени за домакинствата и таван на цената на тока за бизнеса. В този смисъл

Европа следва българския пример

Рядко се случва някаква антикризисна политика да се измисли и приложи в България и после да се възприеме в цяла Европа, но този път точно това се случва. Така че България е напред с материала по отношение на енергийните антикризисни мерки – вече сме ги тествали няколко месеца, поради което можем да изведем и някои поуки.

Най-важната е, че компенсациите за цените на тока трябва да са фокусирани върху потребителите, които наистина страдат от кризата.

Не може фирми и сектори, които печелят от кризата и инфлацията, да бъдат подпомагани

от държавата (петролният сектор е такава пример, но има и други). Новият парламент е добре да обмисли подобна промяна, защото това би спестило пари, с които да се подпомогнат най-засегнатите, а и ще намали рисковете за големи дефицити и дългове.

Европейското предложение се различава от българското по това, че обхваща всички фирми, а не само държавните. В България се използват свръхпечалбите в държавната енергетика за компенсиране на потребителите, докато в Европа се предлага да се включат всички производители на ток. Това съответно ще се приложи и в България, което ще осигури допълнителни средства.

Но тук има един важен въпрос, който трябва да се изчисти на европейско ниво – не бива да се намаляват стимулите за инвестиции в нови енергийни мощности. Би било добре те да се изключат от схемата, защото това ще стимулира изграждането на нови мощности, съответно ще премахне дефицита на ток и устойчиво ще свали цените.

Може би най-интересното в предложенията на Европейската комисия е 33% “временна солидарна вноска” от свръхпечалбите на петролния, газовия и въглищния бизнес, включително петролните рафинерии, което се очаква да донесе 25 милиарда евро в европейски мащаб.

За страната ни това е още по-актуално, тъй като България е една от малкото държави, които получиха изключение от ембаргото на руски петрол, което дава възможност в страната да се внася най-евтиният нефт, съответно създава още по-високи свръхпечалби

Проблемът е, че повечето печалби не се декларират в България, въпреки че производството е тук – този проблем също трябва да се разреши веднъж завинаги. Добре е следващият български парламент и правителство да се занимаят детайлно с този въпрос, защото страната ни губи милиарди.

 В предложението на Европейската комисия има един детайл, който българските власти не бива да пропускат – предлага се при определени условия страните, вносители на ток, да получат част от свръхпечалбите на производителите на ток. Потенциално това би могло да засегне България, която е голям износител на ток (третият най-голям в Европа). Дефинираните условия за страни, вносители на ток, не са съвсем ясни и може би България няма да попадне в тях.

Но “може би” не е достатъчно – задължително е служебното правителство детайлно да ги анализира и да поиска от ЕК изясняване на обхвата им, за да не стигнем до ситуация най-бедната страна в ЕС да дава средства на доста по-богати страни.

Ако все пак се стигне до такава ситуация, трябва да настояваме на пълна реципрочност – например, ако България предоставя по-евтин ток на Румъния и Гърция, в замяна да получава от тях евтин природен газ (Румъния е голям производител на газ, а Гърция има терминал за втечнен газ и диверсифицирани доставки). Също така България може да поиска от Гърция безплатен достъп до терминала за втечнен газ, вместо да се явява на търгове и да плаща скъпо за слотове. Във всеки случай има много възможности за реакция, които да ни донесат дългосрочни ползи. Въпросът е да има ясни цели и да се действа превантивно, още преди гласуването на регламента.

    Източник: 24 часа

Свързани статии